Доктринални стандарти, мисия и устав на Обединената методистка църква

От WikiSofia
Направо към: навигация, търсене

Open hears. Open minds. Open Doors.jpg

Съдържание

I Доктринални стандарти и нашата богословска мисия[редактиране]

Нашето доктринално наследство[редактиране]

Обединената Методистка Църква изповядва завещаната християнска вяра в Бог, който стана човек в Исус Христос за нашето спасение и чрез Святия Дух постоянно действа в историята. Живеещи в Божията милост под властта на Христос, ние участваме в първите плодове на идващото Божие царство и се молим с надежда за пълното му осъществяване на земята и небето. Нашето духовно наследство и нашата настояща богословска мисия се изразяват в това, да се разбере по нов начин Божието царство и Христовата любов сред постоянната разруха в човешкия живот.

Нашите бащи във вярата потвърдиха старото християнско послание, както го намираме в апостолското свидетелство. Тяхната проповед и учение бяха основани на Библията, създадени чрез християнската традиция, съживени от опита и изпитани от разума. Техните усилия ни вдъхновяват и мотивират да разпространяваме спасителното Евангелие в нашия свят, препълнен с мъки и копнежи.

Нашето всеобщо християнско наследство[редактиране]


Ние, като методисти, споделяме едно общо наследство с християните от всички времена и народи. Това наследство е основано на апостолското свидетелство за Исус Христос като Господ и Спасител. Това свидетелство е извор и мярка за всяко истинско християнско учение. Ранната християнска църква се е сблъсквала с различни тълкувания на апостолското послание. Тогава богослови са се опитали да стигнат до същността на християнската вяра, за да я разграничат от лъжеученията. Определянето на библейския канон и приемането на икуменичееките изповедания, като тези от Никея и Халкидон бяха от основополагащо значение за този процес на всеобщо разбирателство. Тези изповеди помогнаха да се опази християнското свидетелство непроменено, те определиха границите на истинското християнско послание и проповядваха основите на вярата на пребъдващата Христова вест. Тези дефиниции на вярата, заедно с Апостолския символ на вярата, са основата на нашето икуменическо наследство.

Реформаторите на 16 и 17 век се опитаха да преоткрият истинското библейско свидетелство чрез връщане към старото християнско учение. Те потвърдиха предимството на Библията и ясно формулираха учението, като описаха същността на вярата и Църквата, пътя на спасението и християнския живот. Много характерни за протестанетвото учения навлязоха в методисткото мислене чрез такива писмени документи като основните принципи на вярата на Англиканеката църква и реформирания Хайделбергски катехизис.

Различни учения бяха приети официално от отделните църкви под формата на изповеди на вярата или основни принципи на вярата като валидни норми за християнското учение. Въпреки голямото им значение, официалните документи на учението в никакъв случай не даваха изчерпателно информация за валидното християнско учение.

Основите на учението бяха произлезли първоначално от все по-голямата връзка между християнското учение и практика. Тяхното пълно значение беше развито едва от ръководителите в Църквата. Някои от техните ръкописи се утвърдиха като ориентири в историческия процес на съзряване на Църквата. Някои проповеди, съчинения, литургии и песни са спечелили значимо уважение в живота и мисленето на Църквата. Дълго време те бяха признавани като надеждни източници на християнското учение. Основният критерий за валидността на учението е в не по-малка степен придържането към апостолската вяра, която се основава на Библията и се е утвърдила като истинна в живота на Църквата през вековете.

Основополагащи християнски gоктрини.[редактиране]


Заедно с християните от други църкви, ние изповядваме нашата вяра в Триединния Бог Отец, Син и Святи Дух. Това изповядване обхваща библейското свидетелство за Божието действие в творението, действието на Божията благодат в историята и очаква идването на Божието царство. Създаденият ред е предназначен да осъществи благоденствието на всички създания и човешкото съществуване в завет с Бога. Като грешни създания ние сме нарушили завета с Бога, били сме отчуждени от Него, наранили сме себе си и други хора и сме разрушили естествения ред. Нуждаем се от спасение.

Заедно с всички християни ние здраво се придържаме към вярата в тайната на спасението в и чрез Исус Христос. Същността на Евангелието за спасение е идването на Исус Христос на земята. Библията свидетелствува за спасителната Божия любов в живота и учението на Исус Христос, Неговата смърт, която ни примирява с Бога; Неговото възкресение, Неговото неограничено присъствие в историята, Неговият триумф над силите на злото и смъртта, както и обещаното Му пришествие. Тъй като Бог ни обича независимо от греха в нас, Той действително ни насочва, приканва ни към покаяние, прощава ни, приема ни чрез благодатта, която ни е подарил чрез Исус Христос, и ни дава надежда за вечен живот.

Ние вярваме, че Божията спасителна любов се проявява чрез влиянието на Святия Дух в човешкия живот, както в личната опитност, така и в общението на вярващите. Това общение е Църквата, която е създадена чрез Духа, за да донесе избавление на народите. Чрез вярата в Исус Христос ни е простено. Ние сме примирени с Бога. Така ние ставаме народа на Новия завет. »Живот по Дух« включва грижливото използване на благодатните средства: молитва, пост, приемане на тайнствата и изпитване на сърцето в тишина пред Бога. Към това спада и участието в общия живот на Църквата в богослужения, мисионерство и служение, както и свидетелстването чрез социални дела.

Ние се възприемаме като част от всеобщата Христова Църква, в която се стремим да станем подобни на Христос чрез молитви, благовестване и служение. Ние биваме приети в тази общност на вярата, към която сме приобщени чрез кръщение и записани като църковни членове, и приемаме обещанието на Духа, чрез Който сме новородени и преобразени. Чрез редовното участие в празника на Господната трапеза (Евахаристия) ние имаме дял в присъствието на възкръсналия Исус Христос и така се утвърждаваме за вярно следване.

Ние се молим и работим за установяването на Божието царство и Неговото господство в нашия свят, и се радваме на обещанието за вечен живот, който преодолява смъртта и силите на злото. Заедно с останалите християни ние признаваме, че Божието царство е една настояща и бъдеща действителност. Църквата е призвана да бъде онова място, в което да бъдат разпознати и приети първите свидетелства за Божието царство в този свят. Там, където хората се обновяват чрез Исус Христос, където се разкриват познанията и изворите на сила на Евангелието за живота в света, Божието царство вече действа като изцеляваща и обновителна сила.

Ние гледаме към края на времената, когато Божието дело ще бъде завършено. Това и днес ни дава надежда като отделни личности и като църква. Това очакване ни предпазва от съмнения и ни мотивира за постоянно свидетелство и служение.

Ние споделяме с много християнски църкви убеждението за огромния авторитет на Библията по въпросите на вярата - прозрението, че ние като грешници можем да бъдем оправдани единствено по благодат чрез вяра, както и трезвото убеждение, че Църквата се нуждае от постоянна промяна и обновление. Ние изповядваме, че принадлежим към всеобщото свещенство на вярващите, които носят отговорността за изграждането на Църквата и изпращането й за служение в света.

С останалите християни ние изповядваме единството на Църквата в Исус Христос. Богатото наследство на общата християнска вяра се изразява в нашите песни и редът за протичане на богослуженията. Нашето единство се потвърждава и от основните принципи на вярата, когато ние изповядваме единната, свята, всеобща Христова Църква. Това единство се изпитва чрез общото служение и различни форми на икуменическа съвместна работа. Произлезли от общите корени на християнското наследство, клоновете на Христовата църква са развили самостоятелни традиции, които увеличават богатството на общото разбиране. Тържествено потвърденото икуменическо участие на Евангелската Методистка Църква означава, че ние внасяме акцентите на нашето учение в по-голямата християнска общност, за да им придадем по-голямо значение в рамките на това обогатено цяло.

Ако искаме да допълним своя принос към общото християнско наследство, ние, като църква, трябва да се стремим към критична самооценка. Ние можем да разберем и изследваме нашето особено наследство само като християни, включени в едно икуменическо сътрудничество.

Нашето особено евангелско методистко наследство[редактиране]


Движещата сила на богословското наследство на Уесли произлиза от подчертаването на практичното благочестие, на осъществяването на истинското християнско служение в живота на вярващите. Методизмът не е възникнал като отговор на конкретен спор между различни учения, макар че тогава не са липсвали богословски спорове. Ранните методисти претендирали, че проповядват учението на Англиканската църква, което може да бъде намерено в Основните принципи на вярата, в хомилиите и в Общия молитвеник на Англиканската Църква. Тяхната задача не беше да формулират учението наново, а да призоват хората да преживеят отново оправдаващата и освещаваща Божия благодат, и да ги окуражат в личното и общо следване в познанието на Божията любов. Както Църквата на Уесли, така и Братската Църква и Евангелската общност работят за да "реформират нацията и преди всичко Църквата, и да разпространяват в света благовестието според Писанията". Становището на Уесли за едно практично християнство става явно от "пътя на избавлението според Библията"...

Акцентирането на Уесли върху християнския живот - вяра и любов, претворени на практика, се превърна в отличителен белег на всички онези традиции, които днес са обединени в aОбединената Методистка Църква. Особеният облик на богословското наследство на Уесли може да бъде разпознато в множеството поучения, които разгръщат разбирането за творческата, спасителна и освещаваща Божия сила.

Особени акценти на Уесли[редактиране]


Въпреки че Уесли споделяше вярата на много други християни в благодатта, оправданието, увереността в спасението и освещението, той все пак ги свърза по особен начин и постави ясни акценти върху пълноцения християнски живот. Традициите на Обединените братя, представена от Филип Вилхелм Отербайн, също поставя подобни акценти. Подчертаването на благодатта определя нашето разбиране за християнската вяра и живот.

Ние твърдим, че Божията благодат се открива в творението, дори когато скръбта, насилието и злото ни срещат отвсякъде. Творението е усъвършенствано в хората, които са призвани за Божии съработници. Бог ни е дарил с достойнство и свобода, и ни е призовал към отговорност за нашия живот и живота в света. Божието откровение в Исус Христос ни показва величието на нашето истинско човешко съществуване. Грехът, с всички свои разрушителни последствия за цялото творение, не променя нищо в Божията цел за нашия живот - святост и щастие в душата. Така не се ограничава нашата отговорност за начина, по който изграждаме живота си. Въпреки нашето падение, ние оставаме деца на един справедлив и милостив Бог. За да бъдем в нашия живот подобни на Него, е необходимо Божията благодат да обнови нашето паднало естество.

Предварителна благодат[редактиране]


Ние признаваме Божията предварителна благодат, Божествената любов, която обгръща човечеството и предхожда всеки един от нашите съзнателни импулси. Тази благодат предизвиква у нас първото желание да станем угодни на Бога, повлиява на първото усещане за разбиране на Божията воля и "нашето първо бързо преминаващо убеждение" (Проповед 85), че сме съгрешили против Него. Божията милост събужда в нас особен копнеж за освобождаване от греха и смъртта, води ни води към покаяние и вяра. Ние вярваме, че Бог със Своята оправдаваща благодат, се обръща към готовия за покаяние повярвал човек, приема го с любов и го оправдава. Богословието на Уесли подчертава, че чрез силата на благодатта и ръководството на Святия Дух се осъществява значителна промяна в сърцето на човека. Нашият грях бива простен, а в оправданието чрез вяра и ние отново имаме Божието благоволение. Това помирение с Бога чрез Христос произвежда вяра и доверие. Ние преживяваме новорождението и така ставаме нови създания в Христос. Този процес на оправдание и новорождение се нарича покаяние.

Една такава промяна може да протече изведнъж и драматично или като постепенно развитие. Тя бележи едно ново начало и е същевременно част от един продължителен възходящ процес. Християнската опитност като промяна в живота се изявява като вяра, която действа чрез любовта. Нашето богословие, чрез Уесли, приема и библейското обещание, че ние можем да разчитаме да приемем днес и сега сигурноспа за нашето спасение, тъй като "Божият Дух потвърждава, че сме Божии чада" (Римляни 8:1 6).

Освещение и съвършенство[редактиране]


Подчертаваме, че чрез Божието приемане и опрощение, спасителното дело на Божията благодат не е завършено, защото тя осъществява и нашия духовен растеж. Чрез силата на Святия Дух ние сме способни да растем в познанието и любовта към Бога и в любовта към ближния. Новорождението е първата крачка в този процес на освещение.

Освещаващата благодат ни води към дарбата на христовото съвършенство, което Уесли описва, като говори за "живеещата в сьрцето любов към Бога и ближния" и затова, че човек има "характера на Христос и се обхожда като Него". Този благодатен подарък на Божията сила и любов, тази надежда и очакване на вярващите, не се осъществява чрез нашите усилия, нито пък се ограничава поради слабостите ни.

Вяра и добри дела[редактиране]


Ние виждаме Божията благодат и човешките действия във връзката на вярата и добрите дела. Божията благодат е предпоставка за потвърждение на вярата и следването на Христос. Вярата е единственият отговор за нашето спасение. Общите правила ни напомнят, че спасението се изявява чрез добри дела. За Уесли дори покаянието трябва да бъде съпроводено с "плодовете на ежедневното покаяние" или дела на благочестие и милосърдие. И вярата, и добрите дела, са включени в едно всеобхватно богословие на благодатта, тъй като и двете идват от милостивата Божия любов, "която е проявена в нашите сърца чрез Святия Дух" (Римляни 5:5).

Мисия и служение[редактиране]


Ние вярваме, че личното спасение включва постоянна християнска мисия и служение за света. Като обединяваме "сърце и ръце", ние твърдим, че личната вяра, евангелското свидетелство и християнското социално дело се обвързват и укрепват взаимно.

Според Библията, освещаването е нещо повече от лична вяра. Любовта към Бога винаги е свързана с любов към ближния, с едно желание за справедливост и обновление на живота в света. Общите правила изразяват вътрешната връзка на християнския живот и мислене, както богословието на Уесли разбира това. Богословието трябва да служи на такава духовност, която от своя страна обосновава социалното ни съзнание и ни мотивира към социално служение и включване в световен мащаб - винаги във връзка с Божията власт.

Растеж и мисионерска дейност на Църквата[редактиране]


Ние подчертаваме живителната и служеща задача на християнското общение в Църквата. Нашата лична опитност вьв вярата се подхранва от общението в богослуженията. За Уесли нямаше друга "религия" освен "социалната религия", нямаше друго освещение освен социалното. Общите форми на изповядване на вярата в традицията на Уесли не целят личен растеж. Те ни подготвят за включване в мисионерска дейност и служение за света. Разрастването на Църквата става под влияние на Святия Дух. Като Обединен методистка църква ние отговаряме на това влияние чрез нашата система от връзки, която е основана на двустранно обвързване и на отговорност един към друг. Тази "връзка" ни свързва вьв вяра и служение на нашето свидетелство пn целия свят, позволява ни чрез вяра да показваме любов на дело и засилва нашия копнеж за мир и справедливост в света.

Учение и peg в християнския живот[редактиране]


Водещ мотив в методистката традиция е връзката между християнското учение и християнския живот. Постоянно се напомня на методистите да пазят чрез благодатните средства единството на вяра и добри дела, както Джон Уесли изложи в своя труд за "Естество, предназначение и общи правила на обединената Цьрква"(1743). Връзката между вяра и служение на любовта е типична за характера на благочестието на Уесли и последователите на Христос. В началото общите правила важеха за членовете на Методистките Църкви, които вземаха участие в обрядния живот на Англиканската църква. Условията за членство в тези общества беше просто "един копнеж да избегнем идещия гняв и да бъдем спасени от греховете".

Уесли настояваше, че основаната на Евангелието вяра трябва да се прояви в живот, съобразен с Божието Слово. Той изрази това очакване в своята тройна формулировка на правилата: "За това от всички, които искат да бъдат членове на Църквата и да останат такива, се очаква да показват постоянно копнежа си за святост, като:

  1. Не вършат нищо лошо, а избягват всяко зло ...
  2. Вършат добро; винаги се показват милостиви според силите си и при всяка възможност правят всякакво добро на всички хора, доколкото достигат силите ...
  3. Чрез употреба на всички предоставени от Бога благодатни средства ... ".

Нагледните примери на Уесли към всяко от основните правила показват, как нашата съвест може да приложи общи принципи в конкретната ситуация. Видимите връзки между тях показват духовния произход на етичните норми. Уесли отхвърляше всяко непристойно позоваване на тези правила. Църковната дисциплина не беше за него Църковен закон. Той го разбираше като ръководство за последователите на Христос. Уесли настояваше, че към истинската вяра спада "nознанието на Бога в Исус Христос", "живот в Бога с Исус Христос", както и онази праведност, за която истински вярващите "гладуват и жадуват" (Проповед 22).

Общи правила и социални принципи[редактиране]


Християните от Обединената Методистка Църква винаги се опитват да поемат своята отговорност за етичното и духовно състояние на обществото, като изхождат от принципите на Евангелието. Подчертавайки връзката между учение и етика, общите правила са ранен знак за изграждане на социално самосъзнание в Методистките Църкви. Социалните принципи са най-новото кратко изложение на нашите общи убеждения, чрез които християнското разбиране за справедливост може да се приложи към социални, стопански и политически въпроси. Ние по традиция се съпротивляваме на злото, изразяващо се в контрабанда, нечовешка форма за изпълнение на присъди, робство, пиянство и детски труд, заради нашето живо усещане за това, как Божият гняв се насочва срещу несправедливост и разхищение. Нашата борбата за човешко достойнство и обществени реформи е отговор на Божия призив за любов, милосърдие и справедливост в светлината на Божието царство. Ние не проповядваме индивидуално Евангелие, което пропуска да се осъществи във важни социални задачи. Не проповядваме социално Евангелие, което не включва личното покаяние на грешника.

Нашето убеждение е, че благата вест за Божието господство трябва да осъди, спаси и преобрази грешните социални структури. Църковната Дисциплина и общите правила носят в себе си надеждата, че ученичеството на Христос ще се изяви в опитностите на отделните християни и в живота на цялата Църква. Тези разпоредби изхождат от това, че всички, които духовно подкрепят общението на вярата, ще поемат и отговорност към това общение. Използване без поемане на отговорност води към морален упадък; поемането на отговорност без подпомагане на общението е форма на жестокост.

Църква, която наказва прибързано своите членове, не е отворена за Божията милост, а Църква, която няма смелост да отговори решително на социалните и личните предизвикателства, губи своите претенции за морален авторитет. Църквата практикува своя ред като общение, чрез което Бог продължава своето дело, "За да примири света със самия Себе си" (11. Коринтяни 5:19).

Изводи[редактиране]


В тези специфични акценти, християни от Обединената Методистка Църква виждат основата за »практическо служение<<, за истинското осъществяване на Евангелието на Исус Христос в житейската опитност на християните. Тези акценти са се съхранили не толкова чрез формално учение, а чрез живото движение на вяра и дела, които стават явни чрез и във живота на покаяни хора и в живота на една Църква, изградена според Христовата воля. За методистите не е толкова важно да се формулират теоретични учения, колкото да бъдат призовани хората към вярата и познаването на Божията любов. Същността на учението на Уесли, определило нашето минало, с право принадлежи към нашето общо християнско наследство и остава основна част от нашата богословска мисия.

Нашата доктринална история[редактиране]

Основоположниците на традицията, вляла се в Обединената методистка църква, се определяха като част от главния поток на християнското благочестие и учение, и като верни наследници на ранната християнскатрадиция. Според думите на Джон Уесли: те представяха "старата религия, религията на Библията, религията ... на цялата Църква по времето когато тя беше най-чиста" (Проповед 112). Тяхната проповед беше пропита от библейската вест за Божията раздаваща се любов, изявена в Исус Христос. Уесли описва поклонението според библейския път за спасение като християнство на опитността. Духовните отци предполагаха безупречността на основополагащите християнски истини и подчертаваха практическото им приложение в живота на вярващите.

Този поглед върху нещата намира израз в разбирането на Уесли за "Икуменическа нагласа" (Проповед 39). Методистите дори и да чувстват дълг към определени основни християнски истини, обосновани от Евангелието и потвърден и от християнската опитност, не не отхвърлят правото на други християни да бъдат на различно мнение по въпросите на богослужението, структурата на Църквата, формата на кръщение или богословското изследване. Те вярват, че тези разлики не разрушават връзките на общението, което свързва християните с Исус Христос. Едно известно изказване на Уесли 110 този въпрос гласи: »По всички въпроси, които не засягат основата на християнството, ние се придържаме към правилото: "Мисли и остави другите да мислят"

Придържайки се към принципите за религиозна толерантност и богословско разнообразие, методистите същевременно са убедени, че съществува едно "основно ядро" на християнската истина, която може да бъде определена ясно и точно, и трябва да бъде съхранено. Те вярват, че тази същност на истината е изявена в Библията. Тя се озарява от традицията, оживява чрез личната опитност и общение, и се потвърждава чрез разума. Те осъзнаваха съвсем ясно, че Божието вечно Слово не може да бъде пълноценно изразено чрез човешкия език. Методистите бяха готови да потвърдят основните принципи на вярата и изповеданията на старата Църква като валидно обобщение на християнската истина. Те внимателно следяха за това, принципите да не се превърнат в необорими критерии за истина или заблуда. Независимо от тези основополагащи истини на живата вяра, методистите уважават разнообразието от мнения, отстоявани от съвестни хора на вярата. Уесли следваше своето убеждение: "В съществените неща - единство, в несъществените - свобода и във всичко - любовг. Духът на любовта се съобразява с границите на човешкия разум: да не знаем нищо за много неща и да грешим в някои, неизменно спада към това, да бъдем хора". Това бяха наблюденията на Уесли. Най-важното в християнството е любовта към Бога и ближния, като Святия Дух ни дава сила чрез Своето спасително и освещаващо дело.

Основи на учението на Уесли във Великобритания[редактиране]


Изхождайки от тази позиция британските методисти никога не са обобщили своето богословие в една изповедна форма, която би могла да се използва като критерий за верността на тяхното учение. Методизмът беше движение в Англиканската църква и Уесли постоянно проповядваше ученията според Писанието, които се съдържаха в 39те основни принципи на вярата, хамилиите и Общия молитвеник на Англиканската църква. Библията за него беше най-значимият авторитет по всички въпроси на учението. Когато движението нарасна, Уесли осигури на своите последователи печатани проповеди и библейски коментар за напредване в учението. Неговите "Проповеди по различни поводи" разкриваха онези учения, които, както той казваше, "ценя и проповядвам като най-съществено съдържание на истинската вяра". През 1755г. той издаде своите "Обяснителни бележки към Новия Завет«, като водещи методистки разбирания за Библията и основните принципи на учението.

Възникващите понякога спорове спомогнаха да се изясни, че е необходимо създаването на определен стандарт за методистко благовестие. През 176Зг. Уесли издаде един »nримерен документ«, който препоръчваше: настоятелството на всяка Църква да е отговорно за това, проповедниците да не проповядват от амвона други учения от онези, "които се съдържат в обяснителните бележки към Новия Завет и четирите тома с негови проповеди". Така тези ръкописи станаха основа на методисткото учение. Уесли претендираше да бъде пръв учител на методистите. Днес неговите трудове представляват модел и критерий за едно благовестване, което отговаря на методистката традиция. Най-високият критерий в трудовете на Уесли е Библията, озарена оттрадиционно тълкуване и жива вяра. Тъй като основните принципи на вярата на Англиканската църква са съществували, Уесли не публикува обобщение на библейското откровение за британските методисти.

Братята Джон и Чарлз Уесли създадоха песни с богато съдържание за поука и опитност. Тези песни, особено написаните от Чарлз Уесли, се отнасят не само към най-обичаните от методистите, но са и безценен извор за назидание в учението. По-нататък Уесли състави различен ред и правила, както например "Общите правила", за да насърчи личния и обществен живот на християнско благочестие.

В допьлнение на тези трудове Уесли въведе системата от Конференции, за да наставлява и насърчава методистките проповедници. За да се увери в тяхната вярност към учението и реда на методисткото движение, той издаде "Протоколи на конференциите". Всичко това изпълни със съдържание разбирането на Уесли за Църквата и християнския живот.

Основи на Методисткото учение в Америка[редактиране]


Докато американските колонии се намираха предимно под английски контрол, методистите можеха да продължат да съществуват като част от Англиканската църква. Първите Конференции, под ръководството на британски проповедници, подчертаваха верността си към принципите на Уесли за организация и учение. Те установиха, че протоколите на британските и американските Конференции заедно с проповедите и »Забележките« на Уесли трябваше да бъдат в основата на тяхното учение и ред.

След провъзгласяването на американската независимост (1783) за Уесли беше ясно, че методистите в Америка трябва да станат независима Църква след като са освободени от английско владичество, както в църковно, така и държавно отношение. Така той осигури на американските методисти литургия и изложение на учението. Неделното богослужение беше краткото изложение на Уесли на общия молитвеник, основните принципи на вярата бяха неговата преработка на 39-те принципа на Англиканската църква. Американските методистки проповедници, които се събраха през декември 1784г. в Балтимор приеха Литургията и основните принципи на вярата като част от техните усилия за организирането на нова Епископална Методистка Църква. Тази така наречена Коледна конференция прие също сборник с песни, който Уесли беше подготвил (1784), както една леко променена форма на Общите правила като обяснение на същността и реда на Църквата. През повечето време Конференцията работи за приспособяването на британските "Големи протоколи" (т.н. »Laгge Minutes«) към американските условия. По-късните издания на тези документи, станаха известни като "Учение и ред на Епискоnалната Методистка Църква" (църковна Дисциплина).

Преходът от "движение" към "църква" изпълняваше функцията да промени основите на учението в рамките на американския методизъм. Вместо да опишат важните принципи на проповядване в рамките на движението, основните принципи на вярата само очертали нормите на християнската вяра в рамките на Църквата, следвайки англиканеката традиция. Предговорът към първото единично издание на основните принципи на вярата гласи: "Това са ученията, разnространени сред хората, наречени методисти. Те не признават друго учение, което противоречи на тези принципи". От американските методисти не се изисквало да nодписват основните принципи на вярата, както се практикувало в Англиканската църква, но били задължавани да спазват своето заявление в очертаните граници. Поколения наред църковната Дисциплина съдържала само основните принципи на вярата като основа за изпитване на истинското учение в новооснованата църква: обвинението срещу проповедници или членове, които са учили неправилно, се основава върху: "Разпространение на учения, които противоречат на основните принципи на вярата«. По този начин Църквата е пазила чистотата на своето учение от разпространените по това време лъжеучения: социнианизъм, арианство и пелагианство (Виж членове 1, 2 и 9).

Основните принципи на вярата не били гаранция за истинска методистка проповед. В тях липсвали повечето методистки акценти, които могат да се открият в писанията на Уесли, например като сигурноспа в спасението или християнската съвършеност. За това проповедите на Уесли и неговите забележки служеха и по-нататък като по-подробно разяснение на традиционните акценти на методисткото учение. Генералната конференция от 1808г., която приема първия Устав на Методистката Епископална Църква (Methodist Episcopal Church), е обявила недвусмислено основните принципи на вярата като критерий за учението. Тази първа ограничителна разпоредба на Устава забрани всяка замяна, промяна или допълнение на тези принципи. Генералната конференция постановява, че не могат да бъдат приемани нови критерии и правила за учението, които противоречат на "съществуващите и фиксирани норми на учението".

В традицията на Уесли както тогава, така и днес проповедите му и неговите обяснителни бележки към Новия Завет са модел за тълкуване на Словото. И други документи послужиха като жив пример за методистката проповед и учение на американските методисти. Поколения наред се разпространяваха списъци с препоръчителните източници на учението. Беше всеобщо признато значението на песнарката, Апостолския и Никейския символ на вярата и общите правила на църквата. В списъци от 19 век могат да бъдат намерени "Шах на Антиномизма" от Джон Флетчър и "Богословски напътствия" на Ричард Уотсън. Значението на тези писания за учението се изразяваше по-скоро в тежестта на традицията, отколкото в тяхното съдържание. Те се превърнаха в част от наследството на американския методизъм и служеха на следващите поколения.

По време на голямото съживление на западните заселници през 19 век намаля влиянието на европейската богословска традиция в Америка. Благовестието се изразяваше в "християнските опитности", разбирано преди всичко като "спасяваща вяра в Христос". Сред методистите винаги се подчертаваше значението на свободната воля, детското кръщение и свободното богослужение, което понякога водеше до продължителниспорове с Презвитерианската, Баптистката или Англиканеката Църква. Интересът на методистите към правилата на учението получи второстепенно значение заради евангелизацията, назиданието и мисионерството. Песните на Уесли служеха преди всичко за това, да се запази и предава истинското съдържание на Евангелието.

Към края на 19 век методисткото богословие стана твърде еклектично. Не се отдаваше особено внимание на трудовете на Уесли. Влиянието на основните принципи на вярата беше непостоянно. Известно време първата ограничителна разпоредба на Устава не се прилагаше, така че не можеше да става въпрос за развиване на основите на учението. Основните принципи на вярата станаха част от задължителните условия за приемане в членство в южната Епископална Методистка Църква. В началото на 20 век нестабилната дисциплина на учението и намаляващото влияние на богословското наследство на Уесли между американските методисти доведе до намаляване на значението на Основните принцина на вярата и включените в Устава основи на учението дотолкова, че църковната Дисциплина беше малко, но съществено променена.

Тогава богословите и църковните водачи започнаха да търсят нови пътища за насочване към Евангелието, които трябваше да бъдат в съответствие със съществуващото духовно развитие. В създаващото се индустриално-градско общество те преосмисляха традиционното за Уесли състрадание към социално слабите, задълбочиха своето знание за всепроникващата същност на злото и необходимостта да бъдат благовествани думите на Евангелието за "социално спасение". Така богословите, подкрепящи социалното благовестие, намериха добра почва в методистката традиция. Тези години доведоха до богословски и етични спорове в методизма, защото новият начин на мислене се сблъскваше с утвърдените правила от изминалите две столетия.

В последните десетилетия се стигна до видимо съживяване на интереса към Уесли и към класическите традиции на християнското мислене. Това ново пробуждане е част от всеобхватното съживление на реформаторското мислене и действие в Европа и Америка, чрез което нашето евангелско наследство добива ново значение в нашия модерен свят. Това явление получи нов тласък чрез съживлението в Северна Америка. Икуменическото движение доведе до едно ново оценяване на единството, както и на богатството и разнообразието на Христовата Църква. Богословските движения се обособиха от борбата за свобода на чернокожите, от движението за равноправие на жените в Църквата и обществото, и от стремежа за освобождаване и единни форми на християнски живот във всички Църкви по света.

Предизвикателството на методистите се състои в това, да утвърдятвръзките на тези живи движения на вярата, които довеждат до ясно и достоверно разбиране на Евангелието, и християнската мисия на нашето време. Нашата задача да разширим действието на традицията на Уесли в този свят, е нещо повече от формално потвърждение или ново дефиниране на нашето учение, дори тези задачи да са част от методистката ни мисия. Целта на нашата задача е, да спечелим и обновим нашето методистко наследство като част от общото християнско наследство в живота и мисията на цялата Църква.

Траgиции на учението на Обеgинените братя в Христа и Евангелската общност[редактиране]


Развитието на учението в Евангелската общност на Яков Албрехт и в Обединената братска църква на Филип Вилхелм Отербайн, като цяло, е протекло паралелно с методисткото развитие. Различия в голямата си част се появили от различните църковни традиции, донесени от Германия и Холандия, и от умерения калвинизъм на Хайделбергския катехизъм. В немскоговорящите църкви в Америка, Албрехт и Отербайн считали евангелизациите за по-важни от богословските размисли. Те не били равнодушни към учението, но обръщали по-голямо внимание на покаянието, "оправданието чрез вяра, затвърдено от личната опитност на сигурността в спасението", укрепването на Църквата, свещеничеството на всички вярващи, в общата задача за християнско свидетелство и служение, както и цялостното освещение като цел на християнския живот.

Както за Уесли, така и за тях най-важният източник и правило за християнско наставление била Библията. Отербайн строго препоръчвал на християните в своята Църква "старателно да внимават за това, да бъдат проповядвани само такива учения, които ясно могат да бъдат намерени в Библията". Всеки член се приканвал "да изповяда, че е приел Библията като Божие Слово". Преди своето ръкополагане проповедниците трябвало да потвърдят пълния авторитет на Библията. Към това подхождало убеждението, че покаяните християни са в състояние чрез Святия Дух да четат Библията с особено християнско съзнание. Този принцип те оценявали като най-важната помощ за тълкуване на Библията. Якоб Албрехт беше натоварен със задачата да преработи основните принципи на вярата. Той починал преди да изпълни това поръчение. По-късно Георг Мюлер поел тази отговорна задача. Той препоръчал на Конференцията през 1809г. възприемането на методистките основни принципи на вярата в превод на немски, като бъде прибавен нов член "За последния съд". Предложението било прието. Това разрешение потвърждава съзнателното решение за превръщането на методистките принципи на вярата в норма за учение. Добавеният член произлязъл от "Аугсбургската изповед" (Coпfessio Augustaпa) и съдържал тема, пропусната в англиканските принципи на вярата.

През 1816r. първоначалните 26 члена били съкратени на 21. Отпадналите пет полемични члена били насочени срещу римокатолиците, »повторно кръщаващите« и сектантите от 16 век. Това заличаване показва един помирителен дух във време на разпри. През1839г. били предприети няколко малки промени в текста от 1816. Било решено, че "основните принципи на вярата съгласно Устава не трябва да бъдат променяни".

В годините след 1870r. едно предложение за преработка на някои принципи предизвикало объркващи дебати, но Конференцията през 1875г. решително го отхвърлила. По-късно 21те принципа били съкратени на 19 чрез обединение на някои от тях без промени в съдържанието.

Тези 19 члена били приети непроменени в обединението на »Евангелски обединени братски църкви« (»Evaпgelical United Brethren Church«(EUB). В Европа обединението останало без отражение, тъй като през 1905г. Обединените братя се присъединили към Епископалната Методистка Църква. Под името »Обединени братя в Христос« през 181Зг. Кристиян Нюкамър и Кристофър Краш, двама колеги на Отербайн, формулират обобщение на учението. Първите три члена на този документ следват структурата на апостолскя символ на вярата; членове 4 и 5 подкрепят важноспа на Библията и общото благовестие на »библейското учение ... за грехопадението на човека в лицето на Адам и неговото спасение чрез Исус Христос«. Друг откъс препоръчва »въведените форми на кръщението и възпоменанието на Господа« и одобрява измиването на краката като възможност за служение.

Първата Генерална конференция на Обединените братя в Христос през 1815г. приела като верую на своята Църква една незначително ревизирана редакция на този ранен документ. Друга преработка била предприета през 1841 г. с нареждане да няма други промени: "Никакви правила или ред, които променят или отхвърлят настоящото верую, не трябва да бъдат приемани". Въпреки това продължили стремежите към промяна на този текст. През 1885г. била съставена църковна комисия, която да подготви "такава формулировка на нашето верую и подобрена основополагаща Дисциплина за ръководене на Църквата, които в бъдеще да служат най-добре за растежа и ефективността на Църквата при евангелизирането на света". Това послужило като основа за едно ново верую в историята на Обединените църкви в Христос. През 1889г. проектът бил представен пред Генералната конференция. Членовете и Конференцията одобрили веруюто с убедително мнозинство. То влязло в сила чрез Епископална "прокламация". Малък брой членове се възпротивили под предлог, че е била нарушена ограничителната разпоредба от 1841 г. Това довело до разцепление, от което води началото си "Обединените братски църкви (стар Устав)".

Символът на вярата от 1889г. с членовете си за покварата на човека, оправданието, новорождението и животът като Божии чада, освещението, християнската неделя и съвършенството, бил по-обхватен от всички предходни. Членът за освещението въпреки своята краткост е важен по отношение на начина, по който отразява учението за святостта от Хайделбергския катехизъм. Веруюто от 1889г. било внесено от Обединените братя в Христос в обединението им с Евангелската общност през 1946г.

Символът на вярата на Евангелската общност[редактиране]


Църковната Дисциплина на тази нова църква от 1946г. съдържа както символа на вярата на Евангелската общност, така и веруюто на Обединените братя. Дванайсет години по-късно Генералната конференция на Обединената Църква упълномощила своя Епископален съвет да подготви нов символ на вярата.

Проектът обхващал 16 члена и бил по-актуален от всички предхождащи. Той бил представен на Генералната конференция през 1962г. и бил приет без изменения. Членът на Евангелската общност »За пълното освещение и християнското съвършенство« отново се появява в това верую с особен акцент и важност. Веруюто замества двете по-ранни формулировки на символа на вярата и влезе непроменено в църковната Дисциплина на Евангелската Методистка църква от 1968г.

Основи на учението в Обединената Метоgистка Църква[редактиране]


В плана за обединение на Евангелските Методистки Църкви уводът определя методистките основни принципи на вярата и веруюто на Евангелската общост като приема двата символа на вярата като основи на учението на Църквата. Установено било, че текстът на »първата ограничителна разпоредба« никога не е бил определян формално, а проповедите на Уесли и неговите »обяснителни бележки към Новия Завет« принадлежат към значимите основи на нашето учение. По-нататък било установено, че основните принципи на вярата, веруюто и трудовете на Уесли (Проповедите и Бележките) »трябва да се считат занапред като сходни, дори идентични от гледна точка на насоките в тяхното учение и в никакъв случай не си противоречат«. Това обяснение е било потвърдено чрез няколко последователни решения и от Правния съвет.

Уставът на Обединената Методистка Църква запазва чрез ограничителните си разпоредби (Член 16) основните принциnи на вярата и веруюто като основи на учението, които не могат да бъдат опровергавани, nроменяни или заменяни. По този начин се ограничава създаването на нови »основи и норми на учението«. За всички нови формулировки трябва да бъде установено, дали не nротиворечат на валидните основи на учението или да преминат през сложния процес на промяна на Устава.

Обединената Методистка Църква се нуждае от постоянно съживление в своето учение с цел истинско обновление, плодоносна евангелизация и успешен икуменичееки диалог. По този начин е важно преоткриването и преработването на нашето особено - общоцърковно, съживително и реформаторско наследство на учението.

Тази задача изисква ние да преоткрием нашите традиции, както и да предприемем нови богословски изследвания в нашата Църква и икуменичееките връзки. Приканваме всички, желаещи да подкрепят тези усилия, да проявят истински интерес за богословското разбиране, за да използваме наследството си и да изградим Църквата, която се стремим да бъдем.

Нашите доктринални стандарти и общи правила[редактиране]

Основни принциnи на вярата на Методистката Църква[редактиране]

Член 1 За Святото Триединство[редактиране]


Има само един жив и истински Бог, вечен, без тяло и части, със безгранична сила, мъдрост и доброта, създател и пазител на всички видими и невидими неща. В единството на тази Божественост са три личности с една сьщност и равни по сила и вечност Отец, Син и Святи Дух.

Член 2 За Словото или Божия Син, Който стана истински Човек.[редактиране]


Синът, който е Словото на Отец, истинен и вечен Бог, една сьщност с Отца, е приел в утробата на девицата Мария човешки облик, така че двете цели и съвършени същности - Божията и човешката, са се слели неделими в една личност. Поради това Христос е един истински Бог и истински Човек, който наистина пострада, беше разпнат, умря, беше погребан, за да помири Своя Отец с нас и да бъде изкупителна жертва, не само за наследствения грях, но и за личните грехове на хората.

Член З За Христовото възкресение[редактиране]


Христос наистина е възкръснал от мъртвите и е приел тяло, към което принадлежи всичко, което има съвършената човешка природа, възнесъл се е с човешкото си тяло на небето и стои там, докато отново дойде, за да съди всички хора в деня на Господното пришествие.

Член 4 За Святия Дух[редактиране]


Святият Дух, който излиза от Отца и Сина, единосъщен и равен по величие и блясък с Отца и Сина, истинен и вечен Бог.

Член 5 За достатъчността на Святото Писание за сnасение[редактиране]


Святото писание съдържа всичко, необходимо за спасението, така, че нищо, което не може да се намери в него или не може да се докаже чрез него, не трябва да се счита за принцип, който да обременява някого, или като абсолютна необходимост за спасение. Под името Свято Писание ние разбираме онези канонични книги на Стария и Новия Завет, в чиято достоверност Църквата никога не се е съмнявала. Техните имена са следните:

В Стария завет: Петте Мойсееви книги, Книгата на Исус Навин, Книгата на съдиите, Рут, Четирите ~ниги на царете, Двете книги на летописите, Книгите Ездра, Неемия, Естир, Иов, Псалми, Притчи, Еклисиаст, Песен на песните, четирите големи пророци, дванайсене малки пророци. Всички книги на Новия Завет, така както те като цяло са приети, ние приемаме и ги считаме за канонични.

Член 6 За Стария Завет[редактиране]


Старият Завет не се противопоставя на Новия, защото както в Новия така и в Стария Завет, на човечеството се предлага вечен живот чрез Христос, единственият посредник между Бога и хората, защото е едновременно Бог и Човек. Затова не трябва да се обръща внимание на тези, които казват, че бащите ни в Стария Завет са имали само временни обещания. Въпреки, че законът, който даде Мойсей, съдържа ритуални обичаи и богослужебни действия, той не обвързва християните по никакъв начин и никоя държава не е задължена да приеме гражданските предписания на Мойсеевия закон, както и никой християнин не е освободен от т.н. нравствен закон.

Член 7 За наследствения грях[редактиране]


Наследственият грях не се състои само в това, че ние сме от потомството на Адам (както погрешно учат пелагианците), а в развалата на човешката природа, която се предава от потомците на Адам по естествен път и по този начин човекът е отдалечен от първоначалната праведност и по природа е склонен към постоянно зло.

Член 8 За свободната воля[редактиране]


От падението на Адам човешкото положение е такова, че хората със собствени сили и чрез своите дела не могат да се обърнат към вярата, да призоват Бога и да вършат добро. Затова ние нямаме власт да вършим добри и богоугодни дела, но Божията милост в Христос идва при нас, за да ни даде една добра воля и да продължи да работи в нас, когато имаме тази добра воля.

Член 9 За оправданието на човека[редактиране]


Пред Бога ние се считаме за праведни единствено заради жертвата на нашия Господ и Спасител Исус Христос, чрез вяра, а не чрез нашите собствени дела или заслуги. Ние се спасяваме единствено чрез вяра и това е едно спасяващо и утешаващо учение.

Член 10 За добрите дела[редактиране]


Въпреки, че добрите дела, които са плодове на вярата и следват оправданието, те не отнемат нашите греховете, както и не могат да издържат справедливоста на Божия съд. Те все пак са богоугодни и произлизат от една истинска, жива вяра, така че по тях може да се разпознае ясно живата вяра, както едно дърво се разпознава по своите плодове.

Член 11 За многодостойните дела[редактиране]


Доброволните дела, които надминават Божиите заповеди, които точно за това се наричат многодостойни, могат да бъдат проповядвани с човешка надменност. По този начин човек показва, че той прави не само това, което е задължен пред Бога, но върши по своя воля повече отколкото е длъжен, макар че Христос ясно казва: »Ако сте направили всичко, което ви е заръчано, кажете: Ние сме безполезни слуги«.

Член 12 За греха след оправданието[редактиране]


Не всеки грях, който е извършен след оправданието, е грях срещу Святия Дух и затова непростим. Поради тази причина ние не трябва да пренебрегваме възможноспа за обновяване на покаянието на онези, които след оправданието отново са паднали в грях. След като сме приели Святия Дух, ние можем да отпаднем от получената милост и отново да изпаднем в грях, но чрез Божията благодат можем да се изправим и да се върнем към святия живот. За това не трябва да се приемат онези, които твърдят, че не могат повече да грешат, а също и онези, които отказват опрощение на християни, които искрено се каят за греховете си.

Член 13 За Църквата[редактиране]


Видимата Христова Църква е едно общество от вярващи, в което се проповядва чистото Божие Слово и се отслужват тайнствата с всичко, което е заповядал Христос.

Член 14 За чистилището[редактиране]


Римо-католическото учение за чистилището, за опрощаването на греховете, за обожествяването и моленето на икони и реликви, както и призоваването на светиите е нещо суетно, измислено от хората, което не се основава на Библията, а противоречи на Божието Слово.

Член 15 За използването на разбираем за хората език при богослужение[редактиране]


В противоречие с Божието слово и с практиката на nървата Църква е да се използва неразбираем за хората език за молитва в Църква или при отслужването на тайнствата.

Член 16 За тайнствата[редактиране]


Завещаните от Христос тайнства са не само знаци на християнската вяра, но са сигурни видими знаци за Божията милост и подкреnа към нас. Чрез тях Той действа в нас по невидим начин и не само съживява, но подсилва и утвърждава нашата вяра.

Има две тайнства, които сnоред Евангелието са основани от Христос, нашият Господ, а именно кръщението и Господната траnеза. Петте така наречени тайнства: мироnомазване, покаяние, ръкополагане на nастир, брак и nоследно nомазване не бива да се считат за тайнства на Евангелието, защото дължат възникването си донякъде на израждането на аnостолската Църква, одобрени са от Светото Писание, но тези тайнства са с nо-различна сьщност от кръщението и Господната траnеза, защото за тях няма видим знак и Бог не е nредписал никакво особено действие. Тайнствата не са дадени от Христос за да бъде спекулирано и демонстрирано с тях, а за да бъдат изnолзвани nочтено. И само върху тези, които ги nриемат достойно, те имат спасяващо въздействие. Християни, които ги приемат недостойно, сами се осъждат на съд, казва Павел в 1 Коринтяни 11:29.

Член 17 За кръщението[редактиране]


Кръщението не е само белег за вяра и знак, по който християните се отличаватот некръстените, но и символ на новорождението. Кръщението на децата трябва да бъде заnазено в Църквата.

Член 18 За Господната трапеза[редактиране]


Господната трапеза е не само знак на братската любов, която трябва да обединява християните, но преди всичко е тайнство на нашето сnасение чрез Христовата смърт. За онези, които го nриемат по правилния и достоен начин, и с вяра, хлябът, който разчуnваме, се превръща в общение на Христовото тяло, а благословената чаша- общение в Христовата кръв.

Учението за транссубстанацията или nромяната на същността на хляба и виното в Господната трапеза не може да се докаже чрез Божието Слово. То противоречи на неговите ясни думи, променя същността на тайнството и дава nовод за суеверия.

Христовото тяло на Госnодната траnеза се nриема само по един небесен и духовен начин чрез вяра. Противоречие на Христовата заповед за Господната трапеза е тя да бъде запазвана, разнасяна, въздигана и боготворена.

Член 19 За приемането на Господна трапеза в двете й части[редактиране]


Господната чаша не трябва да бъде отказвана на миряните, защото според нареждането и заповедта на Христос двете части на Господната трапеза трябва да се раздават без разлика на всички християни.

Член 20 За еднократната Христова жертва[редактиране]


Еднократната Христова жертва е съвършеното спасение, помирение и изкупление за всички грехове на целия свят, както за наследствения грях, така и за личните грехове на всеки. Няма друго изкупление за греховете. За това жертването по време на римокатолическото богослужение, в което както се казва, свещеникът Христос се жертва за опрощнието на вината и наказанието на живите и мъртвите, е богохулна измислица и опасна измама.

Член 21 За брака на духовниците[редактиране]


Божият закон не заповядва на христовите служители да приемат обета на безбрачието или да се въздържат от встъпване в брак. На всички християни е позволено въз основа на личното им решение да сключат брак като считат това за богоугодно.

Член 22 За обичаите и действията в богослужението[редактиране]


Не е необходимо обичаите и ритуалите в богослужението да бъдат провеждани навсякъде по един и същи начин, защото те винаги са били различни и могат да бъдат променяни според различните страни, времена и обичаи, стига само да не внасят нищо против Божието Слово. Този, който нарочно и преднамерено явно нарушава реда на богослужението и ритуалите на Църквата, към която принадлежи, ако те не противоречат на Божието Слово, и законите, трябва да му бъде направена публична забележка като на такъв, който не спазва реда на Църквата и наранява съвестта на слабите братя във вярата.

Всяка отделна Църква има правото да въвежда обичаи и действия в своето богослужение, да ги променя или премахва, но така, че всичко да служи за назидание.

Член 23 За властите[редактиране]


Тъй като всяка власт е от Бога, задължение на всички християни е да отдават необходимото уважение и да се подчиняват на властите и законите на страната, в която живеят, както и да се държат като мирни и благочестиви граждани.

Член 24 За материалните блаrа на християните[редактиране]


Имуществото и материалните блага на християните, що се отнася до правото на притежание и собственост, не са общи блага, както някои лъжливо учат. Независимо от това, всеки по своя преценка трябва щедро да споделя своите материални блага с нуждаещите се.

Член 25 За клетвите на християните[редактиране]


Ние признаваме от една страна, че лекомисленото и прибързано заклеване е забранено от нашия Господ Исус Христос и от неговия апостол Яков, но от друга страна считаме, че християнската вяра не забранява на никого да се закълне, когато властта изисква клетва заради истината и любовта към ближния, когато това се извършва за правда и истина, както напомнят пророците.

Верую на Евангелската общност[редактиране]

Член 1 Боr[редактиране]


Ние вярваме в един истинен, свят и жив Бог, вечен Дух, Създател, Господ и Вседържител на всичко видимо. Безкрайна е Неговата сила, мъдрост, справедливост, добрина и любов. Той управлява милостиво, като се грижи за благоденствието и спасението на хората, за слава на Своето име. Ние вярваме, че Бог ни се открива в Своето триединство: Отец, Син и Свят Дух, различни, но неделими, вечно единство в същност и сила.

Член 2 Исус Христос[редактиране]


Ние вярваме в Исус Христос, истински Бог и истински Човек, в Който божествената и човешка природа са съединени съвършено и неделимо. Той е вечното Слово, което стана плът, единородния Син на Отца, роден от девицата Мария чрез силата на Святия Дух. Той живя като слуга, пострада и умря на кръста. Той беше погребан, възкръсна от смъртта и се възнесе на небето, за да се върне при Отца, от където ще дойде отново. Той е вечният Спасител и Ходатай, Който се застъпва за нас и чрез Него човек получава спасение.

Член 3 Святият Дух[редактиране]


Ние вярваме в Святия Дух, който излиза от Отца и Сина и притежава същата същност. Той изобличава света за грях, справедливост и съд. Той води хората чрез приемане на Евангелието чрез вяра в общението на Църквата, утешава, подкрепя и упълномощава вярващите и ги води в пътя на истината.

Член 4 Святото Писание[редактиране]


Ние вярваме, че Святото Писание на Стария и Новия Завет ни открива Божието слово дотолкова, доколкото това е необходимо за нашето спасение. 1 Чрез Святия Дух то трябва да бъде прието като пътеводител в живота на вярващия. Нищо, което не е открито и невключено в Словото, не може да бъде определено като принцип на вярата или необходимост за спасение.

Член 5 Църквата[редактиране]


Ние вярваме, че християнската Църква е общение на всички истински вярващи в Христовото царство. Ние вярваме, че Църквата е една, свята, - апостолска и всемирна Църква. Тя е място, където Божието слово се проповядва чрез призвани за това хора и тайнствата се отслужват по правилен начин според Христовата заповед. Под действието на Святия Дух Църквата се покланя на Бога, укрепва вярващите и носи спасение на света.

Член 6 Тайнствата[редактиране]


Ние вярваме, че основаните от Христос тайнства са символ и белег на нашата християнска вяра и Божията любов към нас. Те са благодатни средства, чрез които Бог действа в нас по невидим начин, съживява вярата ни, укрепва ни и ни дава сила. Христос, нашият Господ, ни остави две тайнства: кръщението и Господната трапеза. Ние вярваме, че чрез кръщението ние навлизаме в света на вярата. То е символ на нашето разкаяние и вътрешно изчистване от греха, на новорождението в Исус Христос, и знак за Христово ученичество. Ние вярваме, че деца стоят под Христовото помирение и като наследници на Божието царство могат да получат християнско кръщение. Църквата поема особена отговорност за децата на вярващи родители. Те трябва да бъдат възпитани и водени така, че да потвърдят изповедта на своята вяра като приемат Христос като личен Спасител. Вярваме, че в Господната трапеза е представено нашето спасение, спомен за Христовото страдание и смърт, и знак за любовта и връзката между християните и Христос и помежду им. Тези, които с вяра правилно и достойно приемат разчупения хляб, и пият от благословената чаша, вземат духовно участие в тялото и кръвта на Христос, докато дойде Той.

Член 7 Грехът и свободната воля[редактиране]


Ние вярваме в изгубената праведност на човека, отдалечаването му от святостта и неговата склонност към зло, на които нашият Господ Исус Христос отговаря със Своята благодат. Ако човек не се роди отново, не може да види Божието царство. Човек, въпреки своето желание, не може да върши добри и угодни на Бога дела, ако не преживее Божията благодат. Независимо от това, ние вярваме, че човек, в който действа Святия Дух, може да носи отговорноспа да използа за добро свободата на своята воля.

Член 8 Помирение чрез Христос[редактиране]


Ние вярваме, че Бог примири света със Себе Си чрез Христос. Доброволната Христова жертва на кръста е съвършеното и достатъчно изкупление за греховете на целия свят, което спасява човека от неговия грях, и затова не са необходими допълнителни жертви.

Член 9 Оnравдание и новорождение[редактиране]


Ние вярваме, че не можем да достигнем Божието благоволение чрез собствените ни дела и заслуги. Каещият се грешник достига Божието благоволение и може да бъде оправдан само чрез вяра в нашия Господ Исус Христос. Ние вярваме, че новорождението е едно обновление на човека за спаведливост чрез Исус Христос, чрез силата на Святия Дух, с което ние се приближаваме до Божията природа и преживяваме едно ново начало. Чрез новорождението вярващият се примирява и получава сила от Бога за служение с цялата си воля и душа. Ние вярваме, че дори и след новорождението е възможно един християнин да напусне Божията благодат и да се върне към греха, но и след това отново да преживее Божията милост и справедливост.

Член 10 Добри дела[редактиране]


Ние вярваме, че добрите дела са един необходим плод на вярата и са естествен резултат на новорождението. Но ние не желаем да крием своите грехове и да се опитваме да избягаме от Божия съд. Ние вярваме, че Бог приема чрез Христос нашите угодни на Него добри дела, които са резултат от нашата вяра, която става видима чрез тях.

Член 11 Освещение и християнско съвършенство[редактиране]


Ние вярваме, че освещението е дело на Божията благодат, Слово и Дух, чрез които се очистват мислите, думите и делата на новородените християни, и те стават способни да живеят по Божията воля и да се стремят към святост, без която никой няма да види Бога. Цялостното освещение е дело на съвършената любов, справедливост и истинска святост, към която се стреми всеки новороден вярващ чрез освобождаването от силата на греха като обича Бога от цяло сърце, с целия си ум и всички сили, и ближния си като себе си. Той може да получи постепенно или изведнъж този благодатен дар чрез вяра в Исус Христос, който трява да бъде търсен от всяко Божие дете. Ние вярваме, че тази опитност не ни освобождава от присъщите на всеки човек слабости, незнание и грешки, нито от възможността за повторно съгрешаване. Християнинът трябва постоянно да се пази от духовна гордост и да побеждава всяко изкушение на греха. Той трябва да живее изцяло по Божията воля, така че грехът да загуби своята сила и той да победи света, плътта и дявола. Чрез доверие в силата на Святия Дух християнинът ще покорява тези свои врагове.

Член 12 Съдът и вечният живот[редактиране]


Ние вярваме, че всички хора подлежат на справедливия Христов съд както сега, така и в последния ден. Ние вярваме вьв възкресението на мьрвите, за праведните - вечен живот и вечно осъждение за неправедните.

Член 13 Богослужение[редактиране]


Ние вярваме, че богослужението е човешко право и задължение да се покланяме на Бога в Неговото присъствие с молитва, смирение и отдаденост. Ние вярваме вьв важноспа на богослужението за живота на Църквата и в събирането на Божия народ като общение на християните за духовно израстване. Ние вярваме, че еднаквия ред в Църквата не е задължителен, но Църквата сама може да го променя, имайки предвид обстоятелствата и нуждите на хората. Богослужението трябва да бъде водено на разбираем език и в понятна форма като следва Писанието за назидание на всички и в съответствие с църковната Дисциплина.

Член 14 Господният ден[редактиране]


Ние вярваме, че Господният ден е предвиден от Бога за лично служение или участие в общото богослужение, за почивка от суетна работа, духовно израстване, християнско общение и служение. Той ни напомня за възкресението на нашия Господ и е символ на нашата вечна почивка. Господният ден е важен за пребъдването и израстването на Христовата Църква, както и за благоденствието на обществото.

Член 15 Християнинът и собствеността[редактиране]


Ние вярваме, че всичко принадлежи на Бога и в това, че личната собственост е наше благо, поверено от Бога по свят и правилен начин. Тя трябва да се използва така, че да живеем в християнска любов и щедрост и да подкрепяме мисията на Църквата в света. Християнинът трябва да гледа на всяка частна, обща или обществена собственост като поверено от Бога благо и отговорно я използва под Божието господство за доброто на целия свят.

Член 16 Власти[редактиране]


Ние вярваме, че властите имат своето пълномощие от Бога, Всевишния Гос под. Като християни ние признаваме властта и живеем под нейна защита. Ние вярваме, че тя трябва да почива върху зачитането на човешките права и да носи своята отговорност за това пред Бога. Ние вярваме, че войната и проливането на кръв противоречи на Евангелието и Христовия дух. Вярваме в задължението на всички християни да вразумяват и подкрепят морално своите ръководители чрез праведен и богобоязлив живот.

Проповедите на Джон Уесли[редактиране]


»Staпdart Sermons« са публикувани по различно време. Едно от изданията на »Проповедите на Уесли« се съдържа в» Трудовете на Джон Уесли«, томове 1-4, Нешвил.

Обяснителни бележки на Джон Уесли към Новия Завет[редактиране]


Те са публикувани само на английски език в »Трудовете на Джон Уесли«, 5 и 6 том, Нешвил, »Джон Уесли и »Обяснителни бележки върху Новия Завет«, Лондон 1976г.

Общи правила на Методистката църква[редактиране]


»Общите правила« са резултат от методисткото съживително движение и показват сериозността, с която методистите искат да приложат християнството в своя живот. На тях не трябва да се гледа като обобщение на Методистката етика, а като на особени съвети, които Уесли дава на членовете на методистките общества, имайки предвид несериозното отношение на Църквата към греха. Двата документа: веруюто и основните принципи на вярата, носят в своя език и начин на мислене печата на времето, по което са възникнали и трябва да бъдат разбирани по този начин (Когато в общите правила се използва думата общност, когато за нас има значението на Църковно общество или Църква, това е напомняне за историческото развитие на Църквата ни).

Произход, цел и общи правила на нашата Църква[редактиране]


Към края на 1739 година Джон Уесли бил посетен в Лондон от осем до десет души, които били дълбоко убедени в своите грехове и търсели спасение. Тези и други двама или трима, дошли на следващия ден, го помолили да прекара с тях известно време в молитва и ако може да им помогне да избегнат бъдещия гняв, който те чувствали да се приближава. За да спечели малко време, той им определил ден, в който те трябвало да дойдат отново и продължили да се събират всяка четвъртък вечер. Уесли понякога им давал съвети и напьтсвия според нужди те, както на тях, така на множеството присъединили се, защото броят им растял ежедневно. Събирането завършвало всеки пьт с молитва според различните нужди.

Това е произхода на Църквата ни, която се роди в Европа и по-късно се разпространи в Америка. Такава една общност не е нищо друго, освен »група от хора, които са познали Божието спасение и търсят да придобият силата на Бога, да се молят заедно, да се изобличават, да растат заедно в любовта и да бъдат взаимно полезни в спасението на своите души«.

За да се научи по-добре, дали различните членове гледат действително сериозно на изработването на спасението на душите си, всяка общност според местоживеенето на своите членове е разделена на така наречените класове. Един клас се състои от около 12 души, един от които е класен ръководител. Задълженията на класния ръководител са следните: Най-малко веднъж седмично да се среща със всеки член от класа си, за да научи първо, дали е напреднал в своето освещение; второ, да дава съвет, да напътства, да утешава или назидава според обстоятелствата; трето, да приема това, което членовете внасят доброволно за издръжката на проповедника, Църквата или за подпомагане на бедните. Един пьт седмично да се среща с проповедника и настоятелството на общността, за да съобщава на проповедника първо за болните и за тези, които водят непристоен живот, и не приемат назидание; второ да предава на настоятелството доброволните приноси, които са събрани в класа през изминалата седмица. От желаещите да се включат в общността се очаквало само да имат желание да избегнат бъдещия гняв и копнежа да бъдат опростени от своите грехове. Но дали в тях живее този копнеж, ще се открие по плодовете. Затова от всички, които искат да бъдат и да останат членове на общността се очаква, че постоянно ще доказват своя копнеж за благочестие като:

  1. Първо: Не вършат зло и избягват всякакви злини, особено най-често извършваните грехове като:
    • Злоупотреба с Божието име.
    • Оскверняване Господния ден, било то чрез делнична работа или чрез купуване и продаване.
    • Пиянство, покупка и продажба на алкохол и консумирането му с изключение на случаите на изключителна необходимост.
    • Владеене на роби, купуване или продаване на роби.
    • Сбивания, разпри, кавги, съдене със своя брат, отвръщане на злото със зло, на оскърблението с оскърбление; пазарене при покупка и продажба.
    • Купуване или продаване на стоки, за които не е платено митото.
    • Лихварство, което означава да се дава или взема нещо на заем срещу непозволени лихви.
    • Жестоки или ненужни приказки, особено лоши думи за високопоставени личностии проповедници.
    • Да се държиш с други, по начин, по който не искаш те да се държат с теб.
    • Да вършиш това, което знаеш, че не прославя Бога, например: носене на злато или скъпи дрехи.
    • Да си разрешаваш удоволствия, на които не можеш да се насладиш в името на Господ Исус.
    • Да пееш такива песни или да четеш такива книги, които не ти носят знание и любов към Бога.
    • Мекушавост и суетност към самия себе си.
    • Да си събираш земни съкровища.
    • Да вземаш на заем пари или стоки, ако знаеш, че няма да можеш да ги изплатиш или върнеш.
    • Освен това от тези, които искат да останат в общността, се очаква да докажат своят копнеж за благочестие.
  2. Второ: Да вършат добри дела; винаги и според възможностите си да се показват милостиви и при всяка възможност да правят каквото и да е добро на всички хора, доколкото им стигат силите за това:
    • Относно тялото - според възможностите, които Бог им дава, да хранят гладните, да обличат голите, да посещават болни и затворници, и да им помагат.
    • Относно душата- да поучават всички, с които имат общение, да ги напътстват и окуражават, при което да отхвърлят погрешното учение, че »можем да вършим добро само тогава, когато имаме настроение за това«.
    • Освен това те трябва да докажат копнежа си за блаженство като: Вършат добро, най-вече на своите братя и сестри по вяра, или на тези, които искат да станат такива, при което предпочитат такива хора в работата си, купуват един от друг и си помагат, и правят това, защото и света обича своите.
    • Да бъдат пестеливи и старателни, да не хулят Евангелието.
    • Да се обхождат с търпение в борбата, която ни е завещана, като се отказват от себе си, носят всеки ден своя кръст и са съгласни да понесат срама на Христос, и да бъдат считани от хората за измет. Да не очакват нищо друго освен безпричинно, и само заради Бога да бъде говорено лошо за тях.
    • Накрая всички, които искат да останат в нашата общност, се очаква да докажат своя стремеж към святост като:
  3. Трето: Употребяват всички предоставени ни от Бога благодатни средства, които са:
    • Общо богослужение
    • Слушане на прочетеното или тълкувано Божие Слово
    • Господна трапеза
    • Молитва в семейството и тиха молитва
    • Изследването на Словото
    • Постене и въздържание.

Това са Общите правила на нашата общност, които Бог е оставил в Своето писано Слово, което е единствения пътеводител за нашата вяра и живот. Ние също така сме убедени, че Святият Дух е написал тези заповеди във всяко истински пробудено сърце. Ако има някой между нас, който не спазва тези правила и това му става навик, то нека се отвърне от своя път. Ние ще се опитаме да му покажем, че е поел грешен път. Нека да имаме търпение към него. Ако все пак не се вразуми, тогава той не може вече да остане сред нас. Ние сме извършили нашето.

Нашата богословска мисия[редактиране]

Богословието е нашият опит да разсъждаваме върху Божието благодатно дело. Като отговор на Христовата любов ние желаем да имаме дълбока връзка с »Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра«. Така ние развиваме богословието, за да научим за тайнствената същност на присъствието, мира, силата и любовта на Бога. Ние също се опитваме ясно да изразим и разберем срещата на Бога с човека. Така ние ще бъдем по-подготвени, за да се включим в Божието дело в света.

Независимо от това, че нашата богословска мисия е основана на учението на Църквата, нейната цел е по-особена. Ние се опитваме да обясним християнските истини в един постоянно променящ се свят. Към нашата богословска мисия принадлежат: изпитването, обновлението, изработването и прилагането на богословските възгледи, за да можем да последваме призванието си, »да разпространим по земята едно основано на Словото освещение«.

Докато Църквата гледа на учението си като на неделима част от своята идентичност и ограничава промените на това учение чрез Устава си, тя насърчава всеки, подготвен да разсъждава върху Божиите истина в всяка една област от богословието.

Като методисти ние сме призовани да откликнем на всеки един член от обществото и по ясен, убедителен и деен начин да ги запознаем с източниците на нашата вяра. Богословието служи на Църквата като И представя нуждите и предизвикателствата на света и носи в света Евангелието за спасение.

Същност на нашата богословска мисия[редактиране]


Нашата богословска мисия съдържа критични и конструктивни елементи. Тя е критична в смисъл, че проверява доколко нашата вяра е истинна, съобразена, ясна, последователна, надеждна и основана върху любовта. Дали представяме на Църквата и нейните членове едно свидетелство на вярата, която отговаря на Евангелието, отражение ли е на нашата любов, и истинна и убедителна ли е в светлината на човешкия опит и прогрес?

Нашата богословска мисия е конструктивна в научаването на всяко ново поколение на опита на миналите. Тя търси Бога между хората и така създава нова представа за Бога в откровението, греха, спасението, богослужението, Църквата, свободата и справедливостта, отговорността и останалите важни богословски теми. Като цяло става въпрос за новото разбиране на евангелските обещания и желание да помогнем те да бъдат осмислени в това време на нужда и несигурност.

Нашата богословска мисия се обвързва както с отделната личност, така и с цялото общество. Тя определя служението на отделния християнин. Тя подпомага участието на всички миряни и духовници в Църквата, защото мисията на Църквата трябва да бъде осъществявана от всички, призвани в ученичество. Вярващите гладуват за правилно разбиране на Христовите истини.

Богословското мислене по никакъв начин не е нещо второстепенно. То се нуждае от голяма дисциплина за учене, мислене и молитва.

»Простата истина за обикновените хора« не се ограничава само върху специалистите богослови. Всички християни са призовани да разсъждават върху въпросите на вярата, а ролята на богословите е да помагат на Божия народ при изпълнението на това призвание.

Нашата мисия е обвързана с обществото. Тя приема там конкретни измерения, където има място за открит разговор върху опитностите, възгледите и традициите на всички Църковни групи. Този диалог е част от живота на всяка Църква. Задачата на всички миряни и проповедници, Епископи и органи, организации и богословски институции е да водят този диалог. Конференциите обсъждат и действат от името на християните-методисти като вземат решения на всички нива. Всичко това се стреми да отнеме товара на отделния методист, но не и неговата отговорост към създаване на ясен богословски критерий.

Нашата богословска мисия е насочена към материалния свят. Тя е основана върху личното Божие откровение за идването на Исус Христос в човешки образ. Божието вечно Слово идва при нас в плът и кръв по определено време и на определено място като се уеднаквява с хората. Затова нашето богословско мислене черпи сили от идването на Бог в плът и така ние можем да участваме в Божието освобождаващо и спасително дело, и в ежедневния живот на Църквата.

Нашата богословска мисия е преди всичко практична. Тя помага на отделния християнин в неговите ежедневни решения, както и в цялостната работа на Църквата. Дори теоретичният начин на мислене да бъде важен за богословското разбиране, ние определяме неговата стойност по значението му за nрактиката. За нас е важно да nриемем обещанията и заnоведите на Евангелието в своето ежедневие.

Богословското изследване може да изясни nогледа ни върху нашите думи и дела. То ни кара да гледаме с внимание на заобикалящия ни свят. Реалноспа на огромното човешко страдание, заnлахата, nред която често е изnравен човешкия живот, както и накърняването на nравата на човека, често ни карат да разсъждаваме върху основни богословски теми: Божията сьщност и дело, и връзката между човешката свобода и отговорност.

Богословски насоки: източници и критерии[редактиране]


Като Обединена Методистка Църква ние сме задължени да изnовядваме nравилно Исус Христос и да гледаме безnристрастно на реалностите в нашия Църковен живот. За да изnълним своята задача и ако искаме нашето свидетелство да отговаря на истината, трябва да мислим критично за нашето библейско и богословско наследство. Така също трябва да обърнем внимание на две неща: какви са източниците, от които черnим нашата богословска обосновка и с какви критерии nроверяваме дали нашето разбиране и свидетелство са верни?

Уесли беше убеден, че живата сьщност на християнската вяра е открита в Библията, озарена от традицията, оживена от личния оnит и заздравена от разума. Библията е най-значимата Книга, защото ни открива Божието слово, »доколкото това е необходимо за нашето сnасение«. Затова нашата богословска мисия в своите критични и конструктивни асnекти се състои nреди всичко в старателното изучаване на Библията.

В nомощ на библейското изучаване и за задълбочаване на разбирането за вярата, Уесли се доnита до традицията, особено до трудовете на Църковните отци, икуменичееките изnоведания, учението на реформаторите и друга литература от историята на Църквата. Така традицията е едновременно източник и критерий за истинско християнско свидетелство, дори нейното значение да е в строга зависимост от библейското nослание. Християнското свидетелство дори основано върху Библията и nодкреnено от традицията остава бездейно, ако не бъде насочено и разбираемо за отделния човек. За бъде едно свидетелство истинско, то трябва да бъде nодкреnено с нашия оnит и начин на мислене.

За Уесли беше важен nринциnы, че всяко nоследователно nредставяне на християнската вяра изисква изnолзването на разума. Само no този начин Библията може да бъде разбрана и nосланието И да бъде свързано с други области на знанието. Уесли търсеше потвърждение на библейското свидетелство в човешките опитности, особено в новорождението и освещението, но също и в »здравия човешки разум«.

Общото действие на източниците и критериите на богословието на Уесли са пътеводител на богословската мисия, която ние имаме като Евангелска Методистка Църква. При изпълнението на тази мисия Библията притежа ва най-високия авторитет от всички богословски източници като основно свидетелство за корените на нашата вяра.

На практика богословското мислене може да намери своята основа в традицията, опита и в разумното изследване. Преди всичко насоките за разглеждане на Словото се събират в един истинен и сериозен богословски поглед. Затова знанията, които са резултат от преданието и задълбоченото изследване на Библията, обогатяват нашите днешни опитности. Разгърнатото творческо и критично мислене ни помагат да разберем по-добре Библията и нашата обща християнска история.

Библията[редактиране]


Ние вярваме заедно с останалите християни, че Библията е най-значимият източник и критерий за християнското учение. В нея се срещаме с живия Христос и преживяваме спасителната благодат. Ние вярваме в Исус Христос като живо Божие слово и Му се доверяваме в живота и смъртта. Вдъхновените от Святия Дух библейски автори свидетелстват, че Бог примири света чрез Христос със Себе Си. Библията свидетелства от своя страна за Божията сила в живота, смъртта и възкресението на Исус Христос, а също и в творението, пътя на Божия народ, и в намесата на Святия Дух в човешката история.

Отваряйки нашите сърца и умове за Божието слово, което е вдъхновено от Святия Дух и идва чрез човека, нашата вяра се заражда, расте, задълбочава се и ни помага да променим погледа си към света.

Библията е канонът на Святите писания за християните, който е положен от икуменичееките събори на старата Църква. Нашето учение признава 39 книги на Стария Завет и 27 книги на Новия Завет. Те потвърждават Библията като източник на »всичко, необходимо за нашето спасение« и »Святия Дух, който ни помага да я използваме като пътеводител на нашата вяра и живот«. Ние разбираме Библията по правилен начин само чрез общение в Христовата Църква като разглеждаме отделните текстове в светлината на цялостното свидетелство. Така също могат да ни помогнат научните изследвания и личните опитности под ръководството на Святия Дух. В разглеждането на всеки текст трябва да се обърне внимание на контекста и повода за неговото написване. Така ние използваме внимателно изработените през последните години исторически, езикови и текстови изследвания, които задълбочават нашето разбиране за Библията.

Чрез такова прилежно изучаване на Библията можем да познаем истините на библейското послание в цялата им сьщност, както за нашия живот, така и за цялото общество. Библията е източник на нашата вяра и представлява основният критерий за преценяване на истинността и надежноспа на всяко учение.

Дори и да поставяме Библията на първо място, при всеки опит да разберем нейното значение, ние трябва да се обърнем към традицията, опита и разума. Заедно с Библията те могат да се използват от Святия Дух за съзидателни инструменти в живота на Църквата. Те пробуждат нашата вяра, помагат ни да видим чудото на Божията любов и просвещават нашия разум. Наследството от Уесли е вкоренено в католическата и реформаторска сьщност на Англиканеката Църква. Така ние получаваме поръчението да използваме посочените три източника за тълкуване на Библията и формулиране на учението, както това е застъпено в библейското свидетелство. Както тези източници, така и Библията са от неоценима важност за нашата богословска мисия.

Здравите връзки между традицията, опита и разума се забелязват още в библейските текстове. Словото свидетелства за множество различни традиции, тълкували по различен начин юдейско-християнския мироглед. Независимо от това тези традиции са така вплетени в Библията, че помагат на Божието откровение да се изрази най-добре, описвайки как различните хора са го приемали и преживявали в своя живот.

Възникналите Църковни общности разглеждат тези традиции като критерии за свидетелството на Божието откровение. Следвайки връзките между различните източници за разбиране на Библията, ние следваме един начин на мислене, който вече ни е представен в библейския текст.

Траgицията[редактиране]


Богословската мисия не започва отново във всяка епоха или от всеки човек. Християнството не прави скок от времето на Новия Завет до настоящето като че ли не няма какво да научи от множеството свидетели, живяли в този промеждукьт. Християните се опитват в продължение на столетия да излагат истините на Евангелието за своето време. По този начин традицията е изиграла двойна роля - като процес и съдържание. Предаването и приемането на Евангелието от хора на различни места и поколения е един много динамичен елемент от християнската история. Формулирането и практикуването на конкретната епоха ни помагат да разберем по-добре опитностите на ранната християнска Църква.

Ние намираме тези традиции в много култури по целия свят. В историята на християнството обаче са намерили място и незнанието, злонамерената ревност и греха. Библията остава критерий за оценка на всички традиции. Историята на Църквата е отражение на основополагащото значение на традицията, на Божието дело, способно да промени човешкия живот. Традицията е история на постоянното разгръщане на благодатта, в и чрез която живеят всички християни- Божията отдаваща се любов в Исус Христос. Така традицията се превръща в нещо повече от историята на отделни предания.

В това по-задълбочено значение на традицията всички християни вземат участие в общата история. В тази история Библията стои пред християнската традиция и става израз на самата нея. Ние като методисти изпълняваме своята богословска мисия с откритост спрямо формите и силата на това богато християнско предание.

Разнообразните традиции са богат източник за богословски размисли, защото те съдържат в себе си историческата обосновка на нашето учение и особеното съдържание на Църковния живот.

Днес ние приемаме предизвикателствата на много традиции, които подчертават различните измерения на християнската същност. Ние виждаме това в страданията и победите на християнския живот, и това ни помага да насочим свидетелството за Божията милост към болни, недъгави, затворници, пренебрегнати и изолирани хора. Това е нашата среща с живия Исус Христос. Традициите ни помагат да подчертаем равнопоставеноспа на всички хора пред Исус Христос. Те изтъкват спасителната сила на Евангелието, което може да обхване различните човешки култури и да оцени тяхната стойност.

Традициите ни показват неделимоспа между личното спасение и социалната справедливост, затвърждават нашето задължение към мира в света. Критичният поглед върху традициите може да ни помогне да създадем нова представа за Бога, да разширим погледа си върху Божия »шалом« и да се доверим на Божията грижа за нас.

Традицията е нашият критерий за валидноспа и адекватноспа на вярата на нашата Църква. Различните традиции, които ни предизвикват, съдържат различни представи за истината и щастието, които трябва да проверяваме критично в светлината на Библията от гледна точка на учението на нашата Църква.

Ние се опитваме да останем верни на апостолската вяра като използваме многообразието на нашето учение и същевременно сме открити към новите форми на християнска идентичност. В палитрата на християнското предание ние виждаме историята на Божията благодат, в която християните могат да се приемат и почитат чрез любов.

Опитностите[редактиране]


Нашата богословска мисия ни кара да следваме практиката на Уесли да проверяваме, дали личните и общочовешките опитности потвърждават истинноспа и благодатта на Бога, както ни свидетелстват Писанията. Нашите опитности са обвързани с Библията. Ние четем Библията в светлината на обстоятелствата, които ни помагат да бъдем такива, каквито сме, както и библейските текстове ни помагат да тълкуваме своите опитности.

Всички опитности на вярата влияят на нашите човешки преживявания; всички човешки опитности влияят на нашия разум и опитности на вяра. За отделната личност опитностите са това, което е традицията за Църквата. Те са личното преживяване на Божията спасителна и подкрепяща благодат. Опитноспа дава живот на истината, открита в Библията и озарена от традицията. Така християнското свидетелство става и наше свидетелство. Уесли описа сигурноспа в спасението като »силно доверие и сигурна увереност« за Божията благодат чрез нашия Господ Исус Христос, една непоклатима надежда в това, че всичко идва от Божията ръка. Една такава сигурност е дар от Бога чрез свидетелството на Святия Дух.

Като методисти разбираме този »нов живот в Христос«, когато говорим за »християнски опитности«. Те ни дават нови очи, за да видим в Библията живата истина. Те подкрепят библейската вест днес за нас. Те осмислят нашето разбиране за Бог и творението, и ни водят към справедливост. Дори християнските опитности да имат личен характер, те също са свързани с общността. Нашата богословска мисия се определя от опитностите на нашата Църква и от общочовешките опитности. В нашето старание за разбиране на библейското послание, ние осъзнаваме, че Божият дар на Неговата освобождаваща любов обхваща цялото творение.

Някои аспекти на човешките опитности подлагат на тежък изпит нашите богословски разбирания. Не малка част от Божия народ страда в терор, глад, самота и унижение. Вьв всеки сериозен богословски размисъл трябва да бъдат включени ежедневните опитности на раждането и смъртта, растежа и живота в създадения от Бога свят.

Ако преосмислим тези опитности, ще се научим как по-добре да възприемаме библейските истини и благата вест за Божието царство. Опитностите заедно с традицията като източници на богословско мислене се радват на голямо разнообразие, което ни предизвиква да потърсим нови формулировки за обещанията на Евангелието. Ние тълкуваме опитностите в светлината на библейските норми, така както и нашите опитности повлияват на разбирането на библейското послание. Библията остава в центъра на вниманието и ни помага да насочим нашето християнско свидетелство по верния път.

Разум[редактиране]


Ние вярваме, че Божието откровение и опитностите ни с Божията благодат постоянно надхвърлят способностите на човешките думи и мисли и всеки сериозен богословски труд изисква внимателното участие на разума. Размишлявайки, ние четем по-добре Библията, размишлявайки ние задаваме въпроси за вярата и опитваме да разберем волята и делото на Бога. Мислейки, ние откриваме връзките между разбиранията, включени в нашето свидетелство, и предаваме знанията си. С помощта на разума ние проверяваме съответствието на нашето свидетелство с библейското послание и преданията, чрез които то е достигнало до нас.

Ние се стараем да използваме своето мислене, за да свържем нашето свидетелство с всички човешки знания, опитности и служения. Полезни са опитите за откриване на връзката между откровение и разум, вяра и наука, благодат и природа, защото ни помагат при създаването на надеждно учение, което показва извора на Божията истина. Ние се стараем да придобием цялостен поглед върху реалността, която е повлияна решително от обещанията и подкрепата на Евангелието, макар и да знаем, че ще бъдем разочаровани от ограниченоспа и пристрастието на човешкото мислене.

Чрез нашето старание ние се опитваме да си създадем една разумна предства за християнската вяра, като се стараем така да опишем, осъзнаем и преживеем Евангелието и да помогнем на разумните хора да намерят пътя към Бога и да го следват.

Традицията, опитностите и разума са особено значими за богословското и библейско изследване, без да отхвърляме първостепенната значимост на Библията по въпросите на вярата и живота. Тези четири източника отговарят на специфични въпроси, но в крайна сметка са взаимносвързани и ни помагат в търсенето на живо и актуално християнско свидетелство.

Настоящото преgизвикателство на богословската работа в църквата[редактиране]


Към историческите напрежения и конфликти, които винаги са търсели своето решение, постоянно се прибавят нови теми, приканващи към ново богословско изследване. Ежедневно се сблъскваме с проблеми, които са предизвикателство за нашето благовестие за Божието царство на земята. От решаваща важност са проблемите, възникнали поради накърняване на човешкото достойнство, освобождение и осмисляне на разбирането на Божия план за творението. Богословите обсъждат тези въпроси и се опитват да изразят мъката на страдащите и възмущението на онеправданите.

Опасностите от атомно разрушение, тероризъм, война, бедност, насилие, дискриминация заради раса, пол, класа и възраст са много актуални днес. Злоупотребата с природните ресурси и нарушаването на лабилния баланс на околната среда са в разрив с призванието ни да опазваме Божието творение. Процесът на секуларизация пронизва нашето високотехнологично общество и притъпява нашите сетива за духовните измерения на живота. Ние търсим истински християнски отговори за тези дадености, така че освещаващото и спасително Божие дело да намери израз в нашите думи и дела. Богословието не рядко е било използвано за несправедливи цели. Ние търсим отговори, които да съответстват на Евангелието и могат да дадат отговор на критични въпроси.

Измерение на богатството на нашата Църква може да бъде нейното увеличение в света, особено през последния век. Ние сме Църква с особено богословско наследство, което се използва от една световна общност. В резултат на това ние имаме разбиране за вярата, което е обогатено от опитностите и формите на изповедание на много държави.

Ние се радваме на много приноси, които методисти с различен етнически произход, език, култура или националност, дават на нашата Църква. Така също благодарим и се радваме за общото ни задължение да имаме ясно богословско разбиране и живо мисионерство.

Християните от Обединената Методистка Църква представляват пъстра общност, която живее със своето разбиране за Евангелието. Желанието да участваме в творческото и спасително Божие дело представлява нашето общо наследство, което ни събира, въпреки нашето многообразие. Нашата мисия е да бъдем мисионери и Божий народ.

В името на Исус Христос ние сме призовани да се отнасяме с търпение и състрадание. Това търпение не би трябвало да е безразличие към истината или състрадание да означава заблуда, а винаги трябва да помним, че разбираме отчасти и никой не може да осъзнае Божиите тайни, ако не му бъдат открити от Божия Дух. Така продължаваме да изпълняваме нашата богословска мисия с надеждата, че Духът ще ни дава мъдрост, за да вървим по пътя на Божия народ.

Икуменичееки заgължения[редактиране]


Християнското единство е основано на богословското разбиране, че ние сме части на Христовото тяло чрез нашето кръщение. Християнството е наша цел и подарък.

Ние като методисти приемаме богословската, библейска и практическа мисия за единство на християните и се задължаваме да подпомагаме това единство на местно, национално и глобално ниво. Ние ставаме едно, признаваме останалите Църкви, членове и служения и сме готови да приемем Господната трапеза с целия Божий народ.

Ние знаем, че верността към собствената ни Църква е винаги подчинена на нашия живот в тялото Христово и затова сърдечно се радваме на старанието на ръководителите на Евангелската Методистка Църква за междуцърковен диалог и всички други форми на икуменическа работа.

Ние виждаме работата на Святия Дух в единството на християните. Ние поддържаме сериозни връзки с християните от астналите деноминации. Библията ни призовава да бъдем свидетели за нашите ближни от всички народи, което изисква преосмисляне на нашата вяра и да ориентираме нашето благовестие към останалите хора. Така отново ще открием, че Бог, Който изпрати Сина Си Исус Христос за спасение на света, е Създател на всички хора и »е над всички, чрез всички и във всички« (Ефес. 4:6).

Заради всички хора на този свят, ние трябва да изпитаме добре нашето богословско наследство и да обърнем внимание на традициите на останалите Църкви. При това нашата цел не трябва да бъде търсене на нашите религиозни разлики, а изграждане на най-сърдечни връзки на общение и разбирателство. С Божията помощ ние се стараем да помогнем за спасението и мира по земята. Ние трябва с респект да благовестваме, че Исус Христос е живота и надеждата на света.

Заключение[редактиране]


Учението е резултат от живота на Църквата -от нейната вяра, богослужение, ред, отговор на предизвикателствата на света, в който тя иска да служи. Евангелизацията, изграждането на Църквата и мисионерството изискват постоянна връзка между личните опитности, националното мислене и съзнателното прилагане на богословските принципи.

Свидетелството на нашия Господ Исус Христос може да спомогне за обновяване на нашата вяра, да доведе хора при Христос и да подкрепи Църквата в нейното спасително и помирително дело. Това свидетелство не описва изцяло Божията тайна, нито може да я осъзнае. Ние преживяваме действието на Божията чудесна благодат в нашия живот и в живота на останалите християни и виждаме знаменията на идващото Божие царство. Това не променя факта, че Божията реалност е една тайна, в която можем да вървим само със смирение и благоговение. Ние вярваме, че Бог ни позволява да участваме в Неговото спасително дело, както и в Божията справедливост и милост.

В този дух искаме да приемем нашата богословска мисия и да се постараем да я разберем по-добре чрез Божията любов, изявена чрез Исус Христос, и да бъдем разпространители на тази любов. Ако добре осъзнаем кои сме ние и от какво се нуждае светът, ще можем да откликнем по-добре на призванието си като Божий народ и да използваме по-пълноценно нашето богословско наследство.

»А на Този, Който спореg gействащата в нас сила, може ga направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим, на Него ga бъgе слава в Църквата и в Христа Исуса във сички нароgи от века и go века. Амин.« (Ефес. 3:20-21)

Социални принципи и социално верую[редактиране]

Историческо въведение·[редактиране]


През 1908 г. Епископалната Методистка Църква публикува своето "социално верую". В хода на историята на нашата Църква това "социално верую" и социалните принципи се включиха в църковната Дисциплина, за да може правилно да изпълни своята социална мисия и да укрепват осъществяването на християнската любов чрез нашите дела. С течение на времето приложението на тези принципи се е променяло.

Решаващо значение има фактът, че християните няма да объркат плодовете на вярата с нейните корени. Моралното усърдие, което се различава от благодарния отговор на човека към неизчерпаемата Божия милост, води или до самомнителност и нерадостен морализъм, или до някаква форма на култ към човешката самомнителност. Централната конференция е публикувала Социални принципи в друго издание.

Социално верую[редактиране]


Ние вярваме в Бог, Създателя на света, в Исус Христос, Спасителя на всички създания и в Святия Дух, чрез когото познаваме Божията благодат.
Ние признаваме, че често злоупотребяваме с тези блага и се разкайваме за вината си.
Ние потвърждаваме, че светът е Божие творение.
Ние искаме да ги запазим и разумно да ги използваме.
Ние приемаме с благодарност възможностите на човешката общност.
Ние сме за правото на всеки човек да се развива пълноценно в обществото.
Ние се застъпваме за правата и задълженията на всички хора, които допринасят за благото на отделния човек и на обществото.
Ние сме за преодоляване на несправедливоспа и нищетата.
Ние се задължаваме да сътрудничим за световния мир и за свободата на всички народи и да се застъпваме за правата и равенството между народите.
Ние сме готови да споделим с другите нашите материални възможности. В това ние виждаме отговора на Божията любов.
Ние познаваме Божието Слово като мярка за всички човешки критерий сега и за в бъдеще.
Ние вярваме в настоящата и окончателната победа на Бога.
Ние поемаме поръчението му, да съживим Евангелието в този свят.
Амин.

II Устав на Обединената методистка църква[редактиране]

Конституиране на църквата[редактиране]

Организация - конференции[редактиране]

Генерална конференция и ограничителни разпоредби[редактиране]

Юрисдикционални конференции (САЩ)[редактиране]

Централни конференции (извън САЩ)[редактиране]

Годишни конференции[редактиране]

Областни конференции[редактиране]

Окръжни конференции[редактиране]

Епископско служение[редактиране]

Правен съвет (Judicial Council)[редактиране]

Решенията на Правния съвет спомагат за балансиране на властта. Той ограничава властта на Генералната конференция, която не може да отсъжда спрямо конституционалността на собствените си решения. Правния съвет може да потвърди, ревизира или отмени решения на епископите по отношение на църковното право.


В устава на Обединената методистка църква са заложени два основни принципа:

  • Принципа на конферирането

Демократичното представителство е съществен принцип за ОМЦ. Първоначално Уесли се е събирал с проповедниците за да обсъждат различни въпроси, но тези срещи никога не били орган, вземащ решения. В американския контекст, от момента в който проповедниците гласуват за избирането на Франсис Асбъри и Томас Кук (повече на стр. 302 гл. Нова Църква в Новия Свят, Уесли и хората наречени методисти) за суперинтенданти през 1784, тяхната конференция става основен законодателен орган на новата църква. Почти 100 г. по-късно на миряните е разрешено да изпращат представители и още около 50 г. за да се стигне до принципа на равно съотношение между ръкоположени и миряни.

Принципа на Годишната конференцията не е напълно демократичен. Миряните, в действителност не са напълно представени, защото избора на делегат-мирянин е по отношение на ръкоположените членове на Годишната конференция, а не броя миряни в местната църква.

Годишните конференции избират делегати на Централната и Генералната конференции. Те също са съставени от равен брой миряни и ръкоположени служители.

  • Принципа на епископството.

Епископите се избират от делегатите на съответната централната или юрисдикционална конференция (¶46) и техните председателски права се отнасят само за определената епархия. Задачата на Съвета на епископите “е общото ръководене и насърчаването на духовните и светски дела на Църквата” (¶47). Епископа осъществява надзор над годишните и мисийските конференции и мисии, разположени в тяхната юрисдикция. (¶48). Въпреки че епископите председателстват Юрисдикционалните, Централните и Годишните конференции обаче, те нямат право на глас. Епископите ръкополагат кандидатите за ръкоположено служение, но не те одобряват тези кандидати.

Устава на църквата дава право на епископите, след консултация с суперинтендантите, да назначават ръкоположените служители.

Служение на всички християни. ¶120-143[редактиране]

Мисия[редактиране]

  • ¶ 120 Мисия.

Мисията на Църквата е да правим ученици на Исус Христос, за преобразяването на света. Местните църкви осигуряват най-значимото поле на действие, в което се осъществява мисията на църквата.

  • ¶ 121 Обосновка на мисията ни.

Мисията на Църквата е да правим ученици на Исус Христос, за преобразяването на света, като проповядваме благовестието за Божията благодат и живеейки на дело заповедта на Исус да обичаме Бога и ближния, като по този начин се стремим към установяването на Божието управление и царството в света.

Установяването на Божието управление и царство на света е визия, която Писанието ни описва. Обединената методистката църква потвърждава, че Исус Христос е Синът Божий, Спасителят на света и Господ на всички. Правейки ученици (Христови последователи), ние уважаваме хората от всички вероизповедания и защитаваме религиозната свобода за всички хора. Думите на Исус в Евангелието от Матей предоставят на Църквата нашата мисия : “И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал" ( 28:19-20 ) , и "да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялото си същество, и с всичкия си ум” и “да обичаш ближния си, както себе си " ( 22:37,39).

Тази мисия е нашият изпълнен с благодат отговор на Божието управление в света, изявено ни от Исус. Божията благодат е действаща навсякъде, по всяко време, осъществявайки тази цел, както е разкрито в Библията. Тя е изразена в Божия завет с Авраам и Сара, в Изхода на Израел от Египет и в служението на пророците. Тя е напълно въплътена в живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Тя е преживяна (изпитана) в продължаващото сътворяване на нови хора от Светия Дух.

Джон Уесли, Филип Отобайн и Яков Олбрайт, както и други наши духовни предци са разбрали мисията по този начин. Всеки път, когато Обединения методизъм е имал ясно чувство за мисия, Бог е използвал нашата Църква, за да спасява хора, да лекува взаимоотношения, да преобразява на социалните структури и се разпространява библейска святост, като по този начин променя света. За да бъдем наистина живи, приемаме поръчението на Исус да обичаме Бога, да обичаме ближния си и да правим ученици от всички народи.

  • ¶122 Как осъществяваме мисията си?

Ние правим ученици (последователи на Христос) като:

    • проповядваме благовестието, търсим, приветстваме и събираме хората в Тялото Христово;
    • водим хората към това да посветят живота си на Бог чрез кръщение с вода и Дух и изповядване на вярата в Исус Христос;
    • подкрепяме хората в израстването им в християнския живот чрез богослужението, тайнствата, духовна дисциплина и други средства на благодатта, като Уеслиевото християнско конфериране.
    • изпращаме хора в света да живеят любящи и справедливи служители на Христос, изцелявайки болните, хранейки гладните, грижейки се за непознатите, освобождавайки подтиснатите, бъдейки състрадателни и грижовни и работейки за **изграждането на социални структури, които са в съответствие с Евангелието;
    • продължаваме да търсим, приветстваме и събираме хора в общността на Тялото Христово.
  • ¶ 123 Глобалната природа на нашата мисия.

Църквата се стреми да изпълни глобалната си мисия, чрез дадените от Духа служения на всички християни, миряни и ръкоположени. Верността и ефективността изискват всички служения на църквата да сформирани така, че да служат на мисията ни да правим последователи на Христос.

Служение на всички християни[редактиране]

Сърцето на християнското служение[редактиране]

  • ¶ 126 Сърцето на християнското служение е насочената към хората Христова любов.

Християнското служение е същността и мисията на Христос, изразени от една общност на християни и изявени чрез общия живот на благодарност, преданост, свидетелство, служение, прослава и ученичество.

Всички християни са призовани чрез кръщението им към това служение в света, за слава на Бога и пълнота в живота на хората. Формите на това служение са разнообразни в зависимост от местните и деноминационни особености, но винаги в католически (всемирни) по дух и насоченост.

Служение на миряните[редактиране]

  • ¶127 Служението на миряните произлиза от посвещението им на христовата любов. Миряните, членове на Обединената методистка църква, са по призвание и историческо наследство активни в прогласяването на Евангелието на Исус Христос. Всеки мирянин е призван да осъществява Великото поръчение (Матей 28:18-20); всеки мирянин е призван да бъде мисионер. Свидетелството на миряните, техният христоподобен пример за ежедневен живот и основното евангелско служение, чрез което всички хора ще достигнат до Христос и Обединената методистка църква ще изпълни мисията си.

Служение на църквата като общност[редактиране]

  • ¶128 Църквата като общност на Новия завет е участвала в служението на Христос на през годините и по целия свят… Обсегът на тези служения е безграничен. Отвъд разнообразните форми на служение е тази крайна загриженост: всички хора да бъдат въведени в спасително взаимоотношение с Бога чрез Исус Христос и да бъдат обновени по образа на своя Създател (Колосяни 3:10). Това означава, че всички християни са призвани да служат там, където Христос ги поставя и да свидетелстват с дела и думи, които лекуват и освобождават.

Служението като дар и задача[редактиране]

  • ¶129 Това служение на всички християни в името и духа на Христос е едновременно дар и задача. Подаръкът е Божията незаслужена благодат; задачата е безрезервно служение.

Приобщаването към църквата се осъществява чрез кръщението и може да включва лица от всички възрасти. Кръщението се извършва в името на Триединния Бог (Отец, Син и Светия Дух ), чрез упълномощено лице и призоваването на Светия Дух с полагане на ръце, обикновено в присъствието на членовете на местната църква. В това тайнство църквата утвърждава Божието обещание и печата на Духа ( Ефесяни 1:13 ).

Кръщението е последвано от възпитание в християнски живот и произтичащото от това осъзнаване от страна на кръстения по отношение на служението, което църквата очаква да последва в живата му. Това служение се потвърждава от църквата, когато обещанията, дадени при кръщението са приети чрез изповед на вярата … Встъпването в служение започва в местната църква, но винаги се простира отвъд границите на конкретната църква към цялата човешка общност. Божиите дарове са разнообразни за различните служения, но всички имат тяхното място и стойност.


Вярно служение[редактиране]

  • ¶130 Божият народ, който е църквата, направена видима за света, трябва да убеди света в реалността на Евангелието или не. Не може да има бягство от тази и отговорност или делегирането й; църквата или е вярна в свидетелството и служението си или губи своята виталност и въздействие върху невярващия свят.

Единство на служението в Христос.[редактиране]

  • ¶131 Има само едно служение в Христос, но има различни дарби и доказателства за Божията благодат в Тялото Христово (Ефесяни 4:4-16) Служението на всички християни е допълващо се. Нито едно служение не е подчинено на друго. Всички обединени методисти са призовани и изпратени от Христос да живеят и работят заедно в взаимозависимост и да се ръководят от Духа в истината, която освобождава и любовта, която примирява.


Пътят на свързаната общност.[редактиране]

  • ¶ 132 Свързаността в Обединената методистка традиция е на всички нива, глобална по обхват и местна в същността си. Нашата свързаност не е просто свързване на една окръжна конференция с друга. Тя е по-скоро витална мрежа от интерактивни взаимоотношения.

Ние сме свързани чрез споделянето на една и съща традиция във вярата, включвайки “Основи на учението” и “Общи правила”; чрез споделянето на обща уставна политика, включително и принципа на генералното суперинтендантство; чрез споделянето на мисията ни, която се опитваме да осъществяваме заедно в и чрез конференции, които отразяват инклузивния и мисионерски характер на нашето общение; чрез споделяне на общ етос, който характеризира нашия отличителен начин на действие.

Мисията като активно очакване.[редактиране]

  • ¶ 133 …“Да дойде твоето царство, да бъде твоята воля, както на небето, така и на земята.”

Всички християни би следвало да живеят в активно очакване: Верни в служението си към Бог и ближния; Верни в очакването си за установяването на Божията любов, справедливост и мир на земята.

В очакване на изпълнението на Божието обещание, служението на всички християни е оформено от учението на Христос.

Призвание и дарби за ръководене.[редактиране]

¶ 134 Обединената методистка църква традиционно признава дарбите и призванието на ръкоположени служители - пастори и дякони. Обединената методистка традиция признава, че както миряни, така и ръкоположени хора с призвани и надарени от Бог да ръководят църквата. Служещият лидер (servant leadership) е основен за мисията и служението на местните църкви. Те спомагат за сформирането на християнско ученичество в завет с общността на местната църква, чрез духовно наставление и насоки за християнски живот.


Християнско ученичество[редактиране]

¶ 135 Служението на всички християни се състои от привилегии и задължения. Привилегията е едно задълбочено, духовно взаимоотношение с Бог. Задължението е да отговорим на Божия призив да живеем свято в този свят. В традицията на ОМЦ тези две измерения на християнското ученичество са в пълна взаимозависимост.

Нашите взаимоотношения с Бог - привилегия.[редактиране]

¶ 136 Християните преживяват растеж и преход в техния духовен живот, точно както и в техния физически и емоционални живот. Въпреки, че този ръст е винаги дело на благодатта, той не настъпва равномерно. Духовният растеж в Христос е динамичен процес, белязан от пробуждане, раждане, растеж и съзряване. Този процес изисква внимателно и целенасочено изграждане на Христовия последовател, за да постигне съвършенство в християнския живот. Има стадии на духовен растеж и преход: християнски начала; християнско раждане; християнски растеж; и християнска зрялост. Това изисква внимателно и умишлено изграждане на Христовия последовател, за да достигне до зрялост в християнския си живот и да се ангажира напълно в служението на всички християни. "

Нашите взаимоотношения с Христос в света - задължение.[редактиране]

¶ 137 Служението на всички християни в традицията на ОМЦ винаги е била захранена от дълбоко религиозно преживяване, с акцент върху това как служението ни се отнася до задължението ни към Исус Христос. В началото на методистите разработили начин на живот, който насърчава надеждност; тяхната методично ученичество се изразява най-добре в Общите правила, публикувани от Джон Уесли за първи път през 1743.

Привилегии и отговорности на ръководенето.[редактиране]

¶138 В ОМЦ има хора, призовани да служат като лидери (servant leadership), миряни и ръкоположени. Подобен призив е се проявява чрез специални дарби, присъствие на Божията благодат и обещание за ефикасност. Подобно призвание е вътрешно, понеже е отправено към определен човек и външно, чрез разпознаването и утвърждаването от църквата.

Привилегията на лидерството в Църквата е поканата да участва в подготовката на местната и на цялата ОМЦ за мисията на Бог в света. Задължението на лидерството е формирането на Христови последователи в заветно общество. Това включва насърчаването и изграждането на духовна връзка с Бога, която е привилегия на всички служители. Това също така включва даването на насоки на Христовите последователи в тяхното свидетелство за Исус Христос в света чрез актовете на поклонение, преданост, състрадание и справедливост под ръководството на Светия Дух. Джон Уесли описва това като "бдим един над друг с любов."

Ръкоположено служение[редактиране]

¶139 " Ръкоположен служители са призовани от Бога в особени служения в Църквата в продължение на целия им живот. Ръкоположените служители са призовани да интерпретират на църквата нуждите, тревогите и надеждите на света и обещанието на Бог за Творението. В рамките на тези особени служения, дякони са призовани към служение на благовестието и грижа за хората (Word and Service) ( ¶ 328 ), a старейшините (elders) са призовани в служение на Словото, тайнствата, ръководене на църквата и грижа за хората (Service, Word, Sacrament, Order) ( ¶ 332) . Чрез тези отличителни функции ръкоположените служители се посвещават изцяло на работата на Църквата и на изграждането на служението на всички християни. Те правят това чрез внимателното изучаване на Писанията и неговата вярна интерпретация; чрез ефективно провъзгласяване на Евангелието и отговорна администриране на тайнствата; чрез усърдно пастирско ръководене на техните църкви за плодотворно ученичество; и чрез следване на водителството на Светия Дух в свидетелстване извън местната църковна общност и до краищата на земята . Ръкоположеното служение се определя от неговото посвещение за ръководене следвайки примера на Исус Христос, от желанието си за освещение на живота, както и от загрижеността си за свързване на всички местни служения с най-широките граници на християнската общност.

Бележка: В ОМЦ епископите не са служители с по-висш сан. Те се избират измежду пълноправните пастор по вота на Централната конференция. Те са по-скоро генерални суперинтенданти.

Организация и управление на Обединената методистка църква[редактиране]

Местна църква[редактиране]

Определение за местна църква[редактиране]

¶201 Местната църква осигурява най-значимото поле, в което се случва мисията на църквата да прави и изгражда Христови последователи. Това е общност на истински вярващи под господството на Христос. Тя е изкупителното общество, в което Словото Божие се проповядва от призвани от Бога хора и тайнствата са надлежно отслужени според личното нареждане на Христос. По ръководството на Святия Дух, църквата съществува за да празнува Богослужението, за изграждане на вярващите, и изкуплението на света.

Функция на местната църква[редактиране]

¶202 Църквата на Исус Христос съществува в и за света. Тя е основното ниво на окръга, състоящ се от една или повече местни църкви, на което църквата се среща със света. Местната църква е стратегическо място, от което християните се тръгват към структурите на обществото. Функцията на местната църква, под ръководството на Светия Дух, е да помогне на хората да приемат и изповядват Исус Христос като Господ и Спасител и да живеят всекидневния им живот в светлината на връзката им с Бога. Ето защо, местната църква трябва да служи на хората в общността, където се намира църквата, за да се осигури подходящо обучение и да се грижа за всички, да си сътрудничи в служение с други местни църкви, да защити Божието творение и да живее като екологично отговорна общност, и да участва в световната мисията на църквата, като минимални очаквания за автентична църква.

Връзка с цялата църква.[редактиране]

¶ 203 Местната църква е свързано обществото на хора, които са били кръстени, които са изповядвали вярата си в Христос и са дали обет за членство в Обединената методистка църква. Те се събират в общение, за да слушат Божието слово, да получават тайнствата, за хваление и поклонение на триединния Бог и да продължат служението, което Христос е поверил на църквата. Това е общество от вярващи, в рамките на Обединената методистката църква и подлежащи на нейната Дисциплина, също е неделима част от всеобщата църква, която е съставена от всички, които приемат Исус Христос като Господ и Спасител и която в Апостолския символ на вярата ние заявяваме, че е святата католическа (всемирна) църква.

Грижа на членовете.[редактиране]

¶ 204 Всяка местна църква трябва да има дефинирана евангелизаторска, изграждаща и свидетелстваща отговорност за своите членове и обкръжаващата я среда и мисионерска отговорност към местната и световната общност. Тя е отговорна за служенето към всички нейни членове, където да живеят те, и за хората, които я избират като своя църква.


Членство в църквата.[редактиране]

Избираемост[редактиране]

¶ 214 Обединената методистка църква е част от святата католическа (всемирна) църква, както изповядваме в Апостолския символ на вярата. В църквата на Исус Христос се проповядва и изповядва като Господ и Спасител. Всички хора могат да посещават нейните богослужения, да участват в нейните програми, участват в тайнствата и да станат членове на всяка местна църква (¶ 4). В случай на лица, чиито увреждания ги възпрепятстват да дадат обетите им, техен законен настойник, който е в пълни заветни отношения с Бога и Църквата, общността на вярата, може да даде съответните обети от тяхно име. "

Дефиниция на членството.[редактиране]

¶215 Членството на местна Обединена методистка църква включва всички хора, които са били кръстени и всички хора, които са изповядвани своята вяра.

  1. Към кръстени на членове на местна Обединена методистка църква се причисляват всички кръстени хора, които са получили християнско кръщение в местната църква или на друго място или чието членство е било прехвърлено на местната методистка църква след кръщението в друга местна църква.
  2. Към изповядващите членове на местна Обединена методистка църква се причисляват всички кръстени хора, които са встъпили в членство с изповед на вяра чрез съответния ритуал или чрез прехвърляне от други църкви.
  3. За статистически цели, броя членовете на църквата се приравнява на броя на хората регистрирани в графата за изповядващи членове.
  4. Всички кръстени или изповядващи членове на която и да е местна Обединена методистка църква са членовете на световната Обединена методистка църква и членове на всемирната Христова църква.

Значение на членството.[редактиране]

¶216

  1. Христос конституира църквата като Негово тяло чрез силата на Святия Дух (1. Кор. 12:13,27). "Църквата привлича нови хора към себе си, тъй като се стреми да остане вярна на своята мисия да проповядва и да илюстрира (exemplify) Евангелието. Кръщението е тайнството на встъпването и вграждането в тялото Христово. След кръщението, Църквата предлага “храната”, която прави възможен и цялостен продължаващия цял живот процес на израстване в благодатта. Встъпването в изповядващо членство изисква отговорът на вяра на кръстеното лице, даден ясно в богослужението за изповядване на християнската вяра, използвайки обетите от кръщелния завет.
    • Кръстените кърмачета и деца трябва да бъдат възпитавани и обучавани в смисъла на вярата, правата и отговорностите на тяхното кръщение; да бъдат духовно и морално изграждани, използвайки материали, одобрени от Обединената методистка църква. Очаква се в резултат от кръщелния завет, младежите да изповядват своята вяра, да се посветят на живот на ученичеството, и да бъдат конфирмирани.. Конфирмацията е едновременно човешки избор за посвещение и акт на милост от Светия Дух за укрепване, вдъхващ сила за ученичество.
    • Младежи и възрастни, които не са били кръстени и които се стремят да бъдат спасени от греховете си и изповядват Исус Христос като свой Господ и Спасител са подходящи кандидати за кръщение в Обединената методистката църква. Задължение на местната църква, водена от пастора, е да ги учи относно смисъла на кръщението, смисъла на християнската вяра и историята, организацията и учението на Обединената методистка църква, използвайки материали, одобрени от Обединената методистка църква за тази цел. След приключване на периода на обучение, кръстникът и пасторът въвеждат кандидатите пред църквата и да се отслужи богослужението за Кръщелния завет, в което хората биват кръстени и приети в църквата.
    • а) Формирането на личността в кръщелния завет и призива за служение в нашия ежедневен живот е продължаващ цял живот процес и се извършва чрез всички дейности, които имат образователна стойност. Пасторът дава специфично ръководство, което подготвя младежите за изповядване на вярата и посвещение за ученичество и за действието на Светия Дух, който потвърждава вярата им и им дава сили за ученичество. Тази подготовка фокусира вниманието върху смисъла на ученичество и необходимостта членовете да бъдат в мисия във всички отношения в живота.
    • б) Има много случаи, когато хората са зрели във вярата, при които утвърждаващото действие на Светия Дух може да се празнува, като например “Потвърждаването на кръщелния завет”… За разлика от кръщението, което се извършва веднъж и може само да се потвърди, но не и повтори, потвърждението е динамично действие на Светия Дух, което може да се повтори.
  2. Подготовката за изповед на вяра и конфирмация трябва да е достъпна за всички хора, включително и възрастни. Младеж, който завършва шести клас, обикновено е от най-младите хора, включени за тази подготовка. Когато по-младите хора, по собствената си воля, желаят да бъдат записани в подготовката за изповед на вяра и конфирмация, такава подготовка се извършва по преценка на пастора.

¶217 Когато хората стават част от местна църква като като изповядващи членове, те изповядват своята вяра в Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята; в Исус Христос, Неговия Единороден Син и в Светия Дух. По този начин те изразяват желанието си да живеят ежедневния си живот като последователи на Исус Христос. Те встъпват в завет с Бога и с членовете на местната църква, като пазят обещанията, които са част от реда за прием в Църквата:

  1. Да се ​​отрекат от духовните сили на нечестието, отхвърлят злите сили на света и се покаят за греховете си;
  2. Да приемат свободата и властта, която Бог им дава, да се противопоставят злото, несправедливостта и потисничеството;
  3. Да изповядат Исус Христос като Спасител, да положат цялото си доверие в Неговата благодат, и обещаят да му служат като техен Господ;
  4. Да останат верни членове на святата Христова църква и служат като представители на Христос в света;
  5. За да бъдат лоялни към Христос чрез Обединената методистка църква и направят всичко по силите им, за да укрепят нейните служения;
  6. Вярно да участват в нейните служения чрез техните молитви, с тяхното присъствие, с техните дарби, с тяхното служение и свидетелство;
  7. Да изповядват християнската вяра, както е описана в писанията на Стария и Новия Завет.

Израстване като верен Христов последовател.[редактиране]

¶ 218 Вярното членство в местната църква е от съществено значение за личното израстване и за развитието на по-дълбоко посвещение към Божията воля и благодат. Когато членове се включват в лична и публичния молитва, поклонение, тайнствата, изучаване, християнско служение, системно даване и свята дисциплина, те израстват в своето отношение към Христос, разбиране за Бога… и разбиране за себе си.

Взаимна отговорност[редактиране]

¶ 219 Верността в ученичеството включва задължението за участие в общия живот на църквата, заедно с останалите членове на тялото Христово. Всеки член е обвързан в свещен завет да носи товара, да споделя рисковете и да празнува радостите на останалите членове. Един християнин е призван да говори истината с любов, винаги готов да действа в конфликтна ситуация в духа на прошката и помирението.

Всичко кръстени са призвани за служение.[редактиране]

¶220 Всички членове на всеобщата Христова църква са призовани да споделят служението, което е поверено на цялата църква Христова. Поради това, всеки член на Обединената методистка църква трябва да бъде Христов служител в местната и световната общност. Това служение се изразява в семейния живот, ежедневната работа, отдих и социални дейности, отговорна гражданска позиция, стопанисването на имуществото и натрупаните ресурси, въпросите на обществения живот и всички нагласи спрямо други лица. Участие в различни групи… е очаквана част на личното включване в мисия. Всеки член е призван да бъде свидетел за Христос в света, светлина и квас в обществото, и помирител в една култура на конфликта. Всеки член трябва да се солидализира с агонията и страданията на света, да се излъчва Христовата надежда и да бъде пример за нея с живота си. Стандартите на отношение и поведение, изложени в Социалните принципи, трябва да се разглеждат като основен ресурс за ръководство на всеки член на Църквата в това да бъде Христов служител в мисия.

Отговорност (аccountability)[редактиране]

¶221

  1. Всички членове трябва да бъдат държани отговорни за вярност към завета на кръщението .
  2. Ако кръстен член пренебрегва верността и дисциплината по отношение на кръщелния завет, трябва да се положат всички възможни усилия за насърчаване на този член да се завърне и грижи за него, за да може отговорно да изпълнява обетите, които е дал при встъпването си в членство…

Грижа за членовете[редактиране]

стр. 84 от българския превод на Дисциплината

Църковни регистри и статистика.[редактиране]

Промени в членството.[редактиране]

Организация и администриране[редактиране]

Основна задача.[редактиране]

¶243 Местната църква трябва да бъде организирана така, че да може да осъществява основната си задача и мисия в рамките на своята собствена общност, като достига и приема с радост всички, които ще отговорят; насърчаване хората в отношенията им с Бога, приканвайки ги да се посветят на Божията любов в Исус Христос; осигуряване на възможности на хората да укрепват и израстват духовно; подпомагане на хората да живеят с любов и справедливост в силата на Светия Дух като верни последователи.

При изпълнението на своята основна задача, църквата трябва да бъде организирана така, че да се вземат необходимите мерки за тези основни отговорности:

  1. Планиране и прилагане на програма за израстване, поучение и свидетелство за отделни хора и семейства в и извън църквата;
  2. Осигуряване на ефективно лидерство от страна на пастора и миряните;
  3. Осигуряване на финансова подкрепа, помещения, както и на правните отговорности на църквата;
  4. Използване на подходящи връзки и ресурси на окръжната и годишната конференция:
  5. Осигуряване на правилното създаване, поддържане и разпореждане с документален писмен материал от местната църква;
  6. Търсене на инклузивност във всички аспекти на живота на църквата.

Организация.[редактиране]

¶ 244 Основният организационен план за местната църква трябва да включва разпоредба за следните звена: окръжна конференция, църковен съвет, комисия за взаимодействие с пастора и окръга, църковно настоятелство, комисия по финанси, комисия по номинации и развитие на лидерски умения, както и други избрани лидери, комисии, съвети и работни групи, които окръжната конференция може да се определи. Всяка местна църква трябва да разработи план за организиране на своите административни и програмни отговорности. Всяка местна църква трябва да предостави цялостна програма за достигане и изграждане на хора, свидетелстване, заедно с обучение на лидери и планиране и администриране на живота на църквата, съгласно мисията на Обединената методистка църква. (¶120-124)

Църковното настоятелство и всички други административни и програмни структури на местната църква подлежат на контрол от окръжната конференция. (виж ¶ 246 ). Църковното настоятелство трябва да функционира като изпълнителен орган на Окръжната конференция. Алтернативни планове могат да бъдат разработени в съответствие с разпоредбите на ¶ 247.2


Членовете на църковното настоятелство или алтернативна структура трябва да бъдат лица с истински християнски характер, да обичат църквата, да са морално дисциплинирани, са ангажирани с принципа на инклузивност в живота на църквата, са лоялни към етичните стандарти на Обединената методистка църква изложени в Социалните принципи и са компетентни да управляват делата на църквата. То трябва да включва по-млади членове, избрани в съответствие със същите стандарти, както и възрастните. Всички лица право с глас трябва да са членове на местната църква, с изключение на местата, където централната конференция предвижда друго. Пасторът е административен служител и като такъв, трябва да е член по право на всички конференции, бордове, съвети, комисии, комитети и работни групи, освен ако не е ограничено по друг начин от Дисциплината на църквата.

Служение на ръкоположените служители[редактиране]

Значение на ръкоположението и членството в конференцията[редактиране]

¶301

  1. Служението на християнската църква произхожда от служението на Христос, който призовава всички хора да получат Божия дар на спасение и го следват по пътя на любовта и служение. Цялата църква получава и приема тази покана, както и всички християни участват в това продължаващо служение (вж. ¶ ¶ 120-140).
  1. В рамките на църковната общност има лица, чиито дарби, доказателства за Божията благодат и обещание за бъдеща ефективност са потвърдени от общността и които отговорят на Божия призив, предавайки себе си в лидерско служение, ръкоположени или упълномощени. (¶ 302).

¶ 302 Ръкополагане и апостолическо служение.

Образец за този отговор на Божия призив можем да видим в развитието на ранната църква. Апостолите са водили в молитва, поучение и проповядване, напътствали са светския и духовен живота на общността, подготвяли са ръководители за служение, и са се грижили за провъзгласяването на Евангелието на нови хора и на нови места. Ранната църква, чрез полагане на ръце, е упълномощавала хора, които са натоварени да проповядват, да поучават, да отслужват тайнствата, да изграждат, да изцеляват, да събират вярващите за богослужение и да ги изпращат като свидетели на Благовестието. Църквата също определя хора, които да се грижат за физическите нужди на другите, отразявайки загрижеността на църквата за опасенията за хората по света. В Новия Завет (Деяния 6), виждаме апостолите да идентифицират и упълномощават хора да служат като дякони. Тези служения никога не са били отделени от служението на целия Божии народ. Павел заявява (Ефесяни 4:1-12 ), че различни дарби и служения са дадени на всички.

¶303 Цел на ръкоположението.

  1. Ръкополагането на служение е дар от Бога за църквата. Чрез ръкополагането, църквата утвърждава и продължава апостолското служение чрез лица, упълномощени по силата на Светия Дух. Като такива, тези, които са ръкоположени се посвещават съзнателно да живеят цялото Евангелие и на провъзгласяването на благовестието до края, така че светът може да бъде спасен.
  2. Ръкоположението е за ръководене на Божия народ чрез служение на Словото (Word), тайнствата (Sacrament), ръководене на църквата (Order) и грижа за хората (Service), състрадание (Compassion) и справедливост (Justice). Служението на грижа за хората (Service) е основното представяне на Божията любов.
    • Тези, които отговорят на Божия призив да се грижат за хората, да проповядват Словото, да проявяват състрадание, да се борят за справедливост и обучават други за това служение чрез преподаване, призоваване и поклонение и които подпомагат пълноправните пастори в отслужването на тайнствата биват ръкополагани като дякони.
    • Тези, чието служение включва проповядване и преподаване на Божието Слово, администриране на тайнствата, ръководене на Църквата в нейната мисия и служения, както и прилагане на Дисциплината на църквата са ръкоположен за старейшини (elders).
  3. Ръкоположените лица упражняват своето служение в завет с всички християни, особено с тези, които те ръководят и на които служат. Те, също така, живеят в завет на взаимна грижа и отговорност (accountability) с всички, които са ръкоположени, особено в Обединената методистка църква, с ръкоположените, които са членове на тяхната годишна конференция. Заветът на ръкоположеното служението е посвещение за цял живот и тези, които влизат в него посвещават целия си живот на лична и духовна дисциплина.
  4. Ефективността на Църквата в мисия зависи от тези заветни посвещения към служението на всички християни и ръкоположеното служение на Църквата. Чрез ръкоположението църквата осъществява продължаване на служението на Христос, което е поверено на църквата като цяло. Без творческо използване на разнообразните дарби на цялото Христово тяло, служението на църквата е по-малко ефективно. Без отговорно лидерство фокуса, посоката и непрекъснатостта на това служение са понижени. Вярата и свидетелството на църквата е, че мъже и жени отговарят на Божия призив за служение. Всяка местна църква трябва целенасочено да подпомага кандидати за ръкоположено служение и да осигурява духовна и финансова подкрепа за тяхното образование…
  5. Запазвайки древното християнско учение и нашата уеслианска традиция, ние твърдим, че ръкоположението за същото или равностойно служение не може да се повтори.

¶ 304 Квалифициране за ръкоположение.

¶ 305 - 309 Съюз на дяконите и старейшините

¶ 310 - 314 Кандидатстване за упълномощено (licensed) или ръкоположено (ordained) служение.

Упълномощаване (лиценз) за пасторско служение[редактиране]

Упълномощаване (лиценз) за пасторско служение.[редактиране]

¶ 315 Всички лица, които не са ръкоположени като пълноправни пастори (старейшини) и са назначени да проповядват и водят богослужение и да изпълняват задълженията на пастор, трябва да имат пълномощно (лиценз) за пастирско служение. Комисията за ръкоположено служение (¶ 635.2h) може да препоръча на Годишната конференция лицензиране на тези хора, които са:

  1. Пастори под изпит (provisional - под условие), упълномощени от Годишната конференция.
  2. Местни пастори, които са изпълнили следното:
    • Условията за кандидатиране в ¶ 310.1-2
    • Ориентиране в служението
    • Обучение за лицензиране като местен пастор, както е предписано…
    • Изпитани са от Комисията за ръкоположено служение (¶666.8) или
  3. Асоциирани членове на Годишната конференция.
  4. Пълноправни дякони, желаещи да встъпят в служение като пълноправни пастори.
  5. Упълномощени или прълноправни пастори от друга деноминация…

Отговорности и задължения на тези, които са упълномощени за пастирско служение.[редактиране]

¶ 316

  1. Пасторите под изпит и местни пастори, одобрени ежегодно от Комисията за ръкоположено служение, могат да бъдат упълномощени от епископа да изпълняват всички задължения на пастора (¶340), включително да отслужват тайнствата кръщение и Св. причастие, както и венчавки, погребения, конфирмация, приемане на нови членове, в рамките на местната църква или друго определено място за служение, за времето, в което за назначени. За целите на този параграф, местната църква или друго определено място за служение се дефинира като “хора в или свързани с общността или обстановката, в които служат”. Тези, които са упълномощени за пасторско служение могат да бъдат назначени за служение в специална среда (extension ministry settings), когато това е одобрено от епископа и Комисията за ръкоположено служение.
  2. Такова разрешение се подновява ежегодно от Комисията за ръкоположено служение.
  3. Упълномощаването остава валидно толкова дълго, колкото продължава самото назначение и се преиздава от епископа, когато мястото на назначение се променя между сесиите на Годишна конференция.
  4. Местен пастир трябва да бъде под наблюдението на суперинтенданта и трябва да има определен ментор, докато е в процес на обучение или в семинария (¶ 349).
  5. Местните пастори са отговорни (amenable) пред закритото заседание на пасторите на Годишната конференция за изпълнение на пастирските си задължения и трябва да присъстват на заседанията на Годишната конференция.
  6. Местните пастори, назначени на пълно или непълно работно време са членове на Годишната конференция, където имат право да гласуват по всички въпроси с изключение на: промени в устава, избор на делегати на генералната, юрисдикционалната или централната конференция и въпроси по отношение на ръкоположението, характера и връзката на клира с конференцията.
  7. Всички местни пастори трябва да получат в писмена форма решенията, взети по отношение на тяхната връзка с годишната конференция.
  8. Местните пастори, които са завършили курс на обучение, могат при пенсиониране ежегодно да поискат от Комисията за ръкоположено служение и епископът лиценз да продължат да служат в местната църква, на която са членове, с цел да отслужват тайнствата кръщение и Св. Причастие при отправена молба от назначения пастор.

Временно упълномощяване (лиценз) като местен пастор.[редактиране]

¶ 317 Между сесиите на Годишната конференция, лица, които са изпълнили изброените по-горе условия за упълномощяване като местен пастор, могат да бъдат временно упълномощени като местен пастор, по препоръка на Кабинета и Комисията за ръкоположено служение и да получат назначение от епископа.


Категории местни пастори[редактиране]

¶318

  • Местни пастори на пълно работно време
  • Местни пастори на непълно работно време
  • Студенти, назначени като местни пастори

Местни пастори могат да участва във всеки борд, комисия или комитет на църквата с право на мнение и да гласуват, освен по въпроси свързани с клира, квалификации, статус и ръкоположение. Местните пастори, назначени на пълно работно време, които са завършили курса си на обучение могат обаче да участват в Комисията за ръкоположено служение.

Продължаване на служението като местен пастор.[редактиране]

¶ 319

  1. Обучение
  2. По препоръка се от Комисията за ръкоположено служение се гласува от закритото заседание на пасторите на Годишната конференция дали да бъде продължено упълномощаването на местен пастор.
  3. Местни пастори на пълно работно време трябва да завършат курса на следването си в рамките на 8 години. Местни пастори на непълно работно време трябва да завършат курса на следването си в рамките на 12 години, освен ако семейната ситуация или други обстоятелства възпрепятстват това. Местен пастор може да получи допълнителна година след положителен вот на поне 3/4 от Комисията за ръкоположено служение и гласуване на пълноправните пастори…

Пенсиониране на местен пастор.[редактиране]

¶320


Членове под изпит (дякони и пълноправни пастори)[редактиране]

¶ 324 - 327

Пълноправни дякони[редактиране]

¶ 328 - 331

Пълноправни пастори =[редактиране]

Служение на пълноправните пастори (старейшини)[редактиране]

¶332 Пълноправните пастори са ръкоположен служители, които с помощта на Божията благодат, са завършили подготовката си и са служили под изпит, били са припознати от Църквата като обучаеми, с християнския характер, притежаващи необходимите дарби и доказателства за Божията благодат и чийто призив от Бога за ръкоположено служение е бил потвърдено от Църквата. Пълноправните пастори са ръкоположени за служение на Словото (Word), тайнствата (Sacrament), ръководене на църквата (Order) и грижа за хората (Service). С властта, дадена при ръкополагането им, те са упълномощени да проповядват Божието слово, да осигурят пастирска грижа и съветничество, да администрират тайнствата кръщение и Св. Причастие и да ръководят живота на Църквата в мисия и служение. Качествата на водач (servant leadership) на пълноправния пастор, както в енорията така и в особените служения, се изразяват във воденето на Божия народ в поклонение и молитва, на хора към вяра в Исус Христос, чрез осъществяване на пастирски надзор и ръководене на църквата в нейната мисия в свята.

Като членове на Съюза на всички пълноправни пастори, те са в завет с всички други пълноправни пастори в Годишната конференция…

Пълноправни пастори.[редактиране]

  1. Пълноправните пастори, членове на Годишната конференция, са по силата на техния избор и ръкоположение в специален завет с всички ръкоположени пастори в Годишната конференция. Спазвайки този завет, те изпълняват задълженията си отстоявайки стандартите, основани на този завет. Те се представят себе си безрезервно да бъдат назначени, след консултации, и да служат там, където назначаващия орган определи. Те живеят с всички други ръкоположени служители във взаимно доверие и загриженост и търсят заедно с тях освещаване на общността. С участието си в завета, те приемат да са предмет на дисциплината по отношение на ръкоположените служители, включително да служат в комисия по разследването, дисциплинарен съд и апелативен комитет. Избираеми за пълноправни членове са само тези, чиито християнски характер и истинско благочестие не подлежат на съмнение, здрави в основните християнски доктрини и верни в изпълнението на задълженията си.
  2. Пастор под изпит, член на годишната конференция, който е изпълнил изискванията за приемане в пълноправно членство може да бъде избран, приет и ръкоположен от епископ. След приемането и ръкополагането му, епископа и секретаря на конференцията трябва да дадат на новоприетия пълноправен пастор сертификат за ръкоположение.
  3. Пълноправен пастор трябва да бъде ръкоположен от епископ чрез полагане на ръце, в съгласие с Богослужението за ръкополагане на пълноправни пастори (¶415.6).

Епископа може да е подпомогнат от други пълноправни пастори и може да включва миряни, определени от епископа, като представителна част на църковната общност. Епископи от други църковни общности могат да се присъединят към ръкополагащия епископ, полагайки ръка върху главата на кандидата, докато участващите пълноправни пастори и миряни могат да положат ръце на рамената или гърба на кандидата.

Служение, авторитет и отговорности на пълноправния пастор.[редактиране]

¶334 Пълноправния пастор е оторизиран да служи в църквата по следния начин:

Пълноправния пастор трябва да имат право на глас по всички въпроси в рамките на Годишната конференция с изключение на избора на миряните делегати на Генералната, Юрисдикционалните или Централни конференции ( ¶ 602.1a ) и споделят пълноправните дякони отговорността по всички въпроси относно ръкоположението и характера на пълноправните членове и тяхната връзка с конференцията. Тази отговорност не може да бъде ограничена от препоръките или липсата на препоръки от Комисията за ръкоположено служение, безависимо от разпоредбите, които дават право на Комисията за ръкоположено служение да дава препоръки. Те са избираеми на различни позиции в Годишната конференция и могат да бъдат избрани за делегати на Генералната, Юрисдикционалните или Централни конференции под разпоредбите на Устава (¶35,IV). Всеки ефективен пълноправен пастор, който е в добро общо състояние, трябва да получи назначение от епископа… Има професионални отговорности (¶ 340), които се очаква пълноправните пастори да изпълнят и които представляват основна част от тяхната отчетност и основа на тяхната по-нататъшна допустимост за продължаване на назначението. Те включват:

  • Продължаваща готовност за назначаване.
  • Ежегодно участие в процеса на оценка с Комисията за сътрудничество с пастора и окръга, както и ежегодно участие в процеса на оценка със суперинтенданта или сравним орган.
  • Доказателство за ефективност отразено в годишните оценки от Комисията за сътрудничество с пастора и окръга и от суперинтенданта или съпоставим орган.
  • Увеличаването на професионална компетентност и ефективност чрез продължаващо образование и изграждане. Комисията за ръкоположено служение може да определи минималните стандарти и конкретни насоки за продължаване на образованието и израстване на членове на конференцията.
  • Желание да поемат отговорности за надзор и наставничество в рамките на конференцията.

Действия на епископа при неефективност на пълноправния пастор.

Изисквания за приемане в пълноправно членство.[редактиране]

¶335

Назначаване и преместване на пълноправен пастор.[редактиране]

¶338 Епископът, след съвещаване със суперинтенданта, назначава пълноправния пастор на определено място. Пасторът е длъжен да приеме. Принципнo се очаква пълноправния пастор да работи на пълно работно време.

Определение за пастор и неговите отговорности[редактиране]

Определение за пастор.[редактиране]

¶339 Пастор е ръкоположен пълноправен старейшина, дякон под изпит или упълномощени лице, избрано с положителен вот на пълноправните служители, назначен от епископа да отговаря за енория или специално служение, икуменическа местна църква (ecumenical shared ministry) или църква от друга деноминация…

Отговорности и задължения на пълноправните и упълномощени (лицензирани) пастори.[редактиране]

¶340

  1. Отговорностите на пастора произтичат тяхното ръкоположение. Пълноправните пастори са призвани в служение на Словото, отслужване на тайнствата, ръководене на църквата и грижа за хората (Word, Sacrament, Order, Servicе), служейки в местна църква или друго служение на Църквата., свидетелсвайки за Христовата любов и справедливост. Пълноправните пастори са призвани да проповядват Словото, да бъдат душегрижители и съветници, да отслужват тайнствата, да ръководят живота на църквата и да служат като пастори, суперинтенданти и епископи.
  2. Упълномощените пастори споделят заедно с пълноправните отговорностите и задълженията на пастирското служение в контекста на тяхното назначение.
    1. Проповядване на Словото и църковни обреди:
      • Да проповядват Божието слово, да ръководят богослужение, да четат и разясняват Светото Писание, както и да насърчават хората към изучаване и свидетелство;
        • Да подсигуряват вярното предаване на християнската вяра;
        • Да водят хората към ученичество и споделяне на вярата, за да стигнат и други до Христос и да Го последват;
      • Да съветват хора с лични, етични и духовни конфликти;
      • Да извършват църковните обреди венчавка и погребение;
        • Да провеждат венчавки след съответна подготовка с брачната двойка. Право и отговорност на пастора е да реши дали една църковна венчавка може да бъде извършена
        • Да извършва погребални богослужения и да подкрепя опечалените;
      • прави домашни посещения, особено тези, които са болни, възрастни, в затвор или имат особена нужда.
      • пази повереното му в душегрижителски разговори; изключение може да има в случай на занемаряване или злоупотреба с деца.
    2. Да отслужвана на тайнствата:
      • Да отслужва тайнствата кръщение и Св. причастие според Христовата заръка;
        • Преди кръщението на бебета и малки деца да подготви родителите и кръстниците и да ги наставлява за значението на святото кръщение и за тяхната отговорност за християнското възпитание на кръстените деца.
        • Да насърчава към потвърждаване на кръщелния завет и към подновяване на кръщелното обещание в различните житейски етапи;
        • Да обучава и насърчава хора, които са кръстени като бебета и малки деца, да станат изповядващи членове на Църквата.
        • Да обяснява значението на Св. причастие и да насърчава за редовно участие в нея като средство за израстване в благодат и освещение;
        • Да избере дякон или мирянин от църквата да раздава осветените елементи на Св. причастие
      • Да насърчава употребата на благодатните средства;
    3. Ръководене на местната църква:
      • Да води делата на местната църква и да урежда организационните задачи на местната църква.
      • Да подпомага и напътства църковните членове в тяхното служение;
      • Дa надзирава обучаващите програми на местната църква и да насърчава използването на литературата и материалите на Обединената методистка църква в местната църква;
      • Да бъде отговорен за процеса на набелязване на цели, планиране и последващо оценяване;
      • Да се стреми да открие и съвета мъже и жени, които му се струват подходящи за служение като дякон, пълноправен пастор, местен пастор или друго свързано с църквата служение.
    4. Да надзирава светските дела на Църквата в поверената му местна църква, годишна конференция и общата църква.
      • Да прилага разпоредбите на Църковната дисциплина;
      • Да докладва на Окръжната и Годишната конференция за своята дейност, според предписаните форми.
      • Да подпомага събирането на финансови средства в местната църква.
      • Да насърчава към даване като духовна дисциплина, обучавайки хората в библейските принципи за даряване.
      • Да води църквата в изпълнение на нейната мисия чрез пълно покриване на разходите за назначените служители…
      • Да се грижи за църковните регистри и финансовите задължения на местната църква и да удостоверява коректността на всички финансови доклади, отчети по отношение на броя на членовете и други доклади, изпратени от местната църква до Годишната конференция.
    5. Да участва в задачи и възможности за обучение на Конференцията и на цялата Църква;
      • Да търси възможности за общи служения с други пастори от Обединената методистка църква.
      • Да бъде готов да приема менторски отговорности.
      • Да подпомага прилагането на принципа за инклузивността в местната църква;
    6. Служение;
      • Да въплътява Исусовото учение в собствената си мисия и служение.
      • Да бъде прилежен лидер в ръководенето на живота на църквата.
      • Да съгражда Христовото тяло като общност, която продължава Христовото служение в този свят;
      • Да участва в обществени, икуменически и интеррелигиозни срещи и да насърчава хората да се молят за единство на християнската общност.

Неправомерни действия[редактиране]

¶ 341

  1. Пасторите са длъжни да получат разрешението на суперинтенданта, преди да поканят определено лице като евангелизатор, което не принадлежи към Обединената методистка църква.
  2. Никой пастор не може без позволение на Окръжната конференция и на суперинтенданта да спре отслужването на богослужения в местна църква между заседанията на Годишната конференция.
  3. Никой пастор не може по своя инициатива да основе местна църква.
  4. Никой пастор не може да проведе религиозно мероприятие в региона на друга местна църква без съгласието на нейния пастор или на суперинтенданта.
  5. Принципът на поверителност се прилага във всички области на служение, с изключение на злоупотреба с деца или нарушаване на гражданските закони.
  6. Никой пастор не може да организира церемонии за еднополови двойки, както и такива церемонии не могат да бъдат провеждани в нашите Църкви.
  7. Никой пастор не може повторно да кръщава. Практикуването на повторно кръщение не съответства на Божието действие в кръщението и се отговаря на Уеслиевата традиция и на историческото учение на Църквата. Лица, които желаят повторно кръщение, трябва да бъдат насърчени към “Потвърждението на кръщелния завет”.


Служение на епископа и суперинтенданта[редактиране]

Суперинтендант[редактиране]

Избор и назначение[редактиране]

¶ 417 Епископа избира суперинтенданта, след консултация с Кабинета и Комисията по надзор на конференцията (district committee on superintendency), в която ще бъде назначен суперинтенданта. При избора на суперинтенданти, епископите трябва да вземат предвид принципа на инклузивност в Обединената методистка църква по отношение на пол, раса, национална принадлежност, физическо състояние и възраст, с изключение на разпоредбите за задължително пенсиониране.

Ограничение на годините на служение.[редактиране]

¶418 Обичайният мандат на суперинтендантите е до шест години, но може да бъде продължен до не повече от осем години по решение на епископа, след консултация с Кабинета и Комисията по надзор на конференцията.

Нито един суперинтендант не може да служи повече от осем години в рамките на единадесет последователни години. Нито един пълноправен пастор е може да служи като суперинтендант повече от 14 години…

Специфични отговорности на суперинтенданта.[редактиране]

¶419 Като продължение на епископското служение, суперинтенданта надзирава цялостното служение на ръкоположените служители (включително и специфичните служения и служенията отвъд местната църква), местните църкви и окръзи в тяхната мисия да свидетелстват и служат на света…

Църквата очаква, като част от надзорното служение, суперинтенданта да е главен стратег на мисията на дистиркта (ГК) и да се е посветил да живее ценностите на църквата… Суперинтендантът трябва да работи с епископа и Кабинета в процеса на назначаване на пълноправни и местни пастори… Суперинтендантът трябва да работи с Комисията за ръкоположено служение за да разработят ефективна и функционираща система за набиране и проучване на кандидати за пастирско служение и продължаващия надзор на лицата, одобрени за ръкополагане (¶349) Суперинтендантът създава работни взаимоотношения с Комисиите за сътрудничество с пастора и окръга, ръкоположените служители и за други лидери миряни, за да се развие верни и ефективни системи на служение в рамките на дистрикта (ГК). Чрез използването на окръжни конференции (¶ 246.4-5), проучване на потенциала на църквите (¶ 213) и други събирания, суперинтендантите се стремят да формират креативни и ефективни връзки с местните църкви в техните дистрикти (ГК). Суперинтендантът трябва да послужи като пример за духовно лидерство, като живее балансиран и верен живот и чрез насърчаване както на миряни, така и ръкоположените служители да продължи да израства в духовното си формиране чрез лична и общо поклонение , молитва и участието в тайнствата . В рамките на своите надзорни отговорности, суперинтендантите предлагат подкрепа, грижи и съветничество на ръкоположените служители, свързани с въпроси, засягащи тяхното ефективно служение. Освен това, суперинтендантите насърчават изграждането на заветните групи и общности, както сред духовенството и техните семейства, така и сред миряните в техните дистрикти (ГК). Суперинтендантът се стреми да бъде в постоянен контакт с духовенството за съвет и менторство и трябва да получава писмени или електронни отчети за продължаващото обучение на ръкоположените служители, техните духовни практики, текуща работа и цели за бъдещо служение. Суперинтендантът трябва да поддържа съответните досиета на всички духовници… Суперинтендантът, след консултация с епископа и Кабинета, трябва да развие най-доброто стратегическото разпределение на ръкоположените служители в Годишната конференция (дистрикта)… Суперинтенданта трябва да тълкува и решава всичко въпроси по отношение на църковното право и дисциплина, повдигнати от църквите в Годишната конференция (дистрикта). Решенията му подлежат на преразглеждане от отговорния епископ. Суперинтендантът трябва да работи с Комисията за ръкоположено служение… Суперинтендантът трябва да бъде на разположение на епископа и да приема други ръководни отговорности, ако епископа му определи такива…

5.2. Епископ (¶404ff)[редактиране]

Избирането за епископ и назначаването за суперинтендант е призив за специално служение, а не по-висок сан в църковната йерархия. Епископите и суперинтендантите се избират/назначават измежду пълноправните пастори.

¶ 403 Епископите и суперинтедантите са пълноправни пастори.

Епископите се избират измежду пълноправните пастори за особено служение на ръководене, повсеместен надзор и менторство (supervision) (¶401). Като последователи на Исус Христос, епископите са оторизирани да пазят вярата, реда, литургията, доктрината и дисциплината на Църквата. Ролята на призоваването на епископ е да се осъществява надзор и да се подкрепя църквата в нейната мисия… Основата за това служение лежи в дисциплината и дисциплинирания живот.

Епископите водят в следното:

  1. Витален и обновен дух. Ролята на епископа е да практикува, формира и води духовната дисциплина на нашата вяра и да призовава и вдъхновява ръкоположените служители и миряните в църквата да живеят християнската дисциплина в техния личен живот чрез лично освещение…
  2. Любознателен ум и посвещение да поучава. Ролята на епископа е да продължи да се учи и да учи другите как да правят ученици и ръководят верени и плодотворни църкви използвайки писанието, духовна дисциплина, нашето уеслианско наследство, както и историята и доктрините на Църквата.
  3. Визия за църквата. Ролята на епископа е да води в църквата в осъществяването на мисията й… Епископа води чрез проницателност, вдъхновение, стратегия, обучение, допълване и оценка на изпълнението на мисията на църквата…
  4. Пророческо посвещение за преобразяване на църквата и света. Ролята на епископа е чрез традицията на социалното освещение да бъде пророчески глас за справедливост в един страдащ и изпълнен с конфликти свят…
  5. Стремеж към единство на църквата. Ролята на епископа е да бъде пастир на цялото стадо и следователно трябва да служи за разбирателство, помирение и единство в рамките на Обединената методистка църква и във всемирната църква.
  6. Служение на администиране. Ролята на епископа е да прилага Дисциплината и реда на църквата…

Назначения (¶425-430)[редактиране]

Отговорност[редактиране]

¶ 425 1. Ръкоположените служители получават назначение от епископа… Назначенията трябва да бъдат разпределени според дарбите и белезите на Божията благодат в живота на тези, които получават назначение, както и съобразно нуждите, особеностите и възможностите на окръзите и местата на служение….

Консултация и назначаване[редактиране]

¶ 426 Консултация е процес, при епископа и/или суперинтенданта се срещна с пастора и Комисията за сътрудничество с пастора и окръга, като се вземат предвид критериите от ¶ 427, оценка на резултатите и нуждите от назначаване през призмата на мисията на Църквата. Ролята на Комисията за сътрудничество с пастора и окръга е съвещателна. Консултацията е едновременно продължаващ процес и по-интензивно участие по време на периода на промяна в назначението.

Критерии[редактиране]

¶ 427 Назначенията трябва да отчитат специфичните нужди на окръга, контекста на местната църква, а също и даровете и доказателства за Божията благодат на определен пастор. За да се съдейства епископа, кабинета, пастора и църквата с цел постигане на ефективна комбинация от местна църква и пастор, трябва да бъдат разработени критерии, които да бъдат анализирани във всеки отделен случай и след това споделят с пастора и църквата.

Местни църкви… Пастори… Контекст на общността…

Член 428 Процедура на назначение.


Честота[редактиране]

¶ 429 При всяко редовно заседание на Годишната конференция, eпископът обявява назначенията на членовете-проповедници. Той може да предприема промяна в назначението в църковен окръг по всяко време, което той или Кабинетът счете за удачно. За да се осъществи ефективна служба в църковния окръг, трябва да се съблюдава необходимата продължителност на назначението…

Конференции[редактиране]

Генерална конференция (¶501-511)[редактиране]

Юрисдикционална конференция (¶512-539)[редактиране]

Централна конференция (¶540-559)[редактиране]

Временна централна конференция (¶560-567)[редактиране]

Мисийска конференция (¶585-588)[редактиране]

Мисия (¶590-600)[редактиране]

Годишна конференция (¶601ff)[редактиране]

Окръжна конференция (¶658-672)[редактиране]

Структури и агенции на църквата[редактиране]

Connectional table (¶901-907)[редактиране]

General Board of Church and Society (GBCS)[редактиране]

General Council on Finance and Administration (GCFA)[редактиране]

Discipleship Ministries (GBOD)[редактиране]

General Board of Global Ministries (GBGM)[редактиране]

General Board of Higher Education and Ministry (GBHEM)[редактиране]

General Board of Pension and Health Benefits[редактиране]

General Commission on Archives and History (GCAH)[редактиране]

General Commission on Communication[редактиране]

General Commission on Religion and Race (GCORR)[редактиране]

General Commission on Status and Role of Women[редактиране]

United Methodist Women[редактиране]

General Commission on United Methodist Men[редактиране]